Малък шанс да се открие гробът на Паисий

Като монах и проигумен, Паиисй Хилендарски вероятно е бил погребан в двора на църква или манастир, така че по логика ще тръгнем да търсим. Малки са шансовете да се намери гробът му. Това заяви  проф. Кирил Топалов пред журналисти след учредяването на Инициативен комитет за честването на 250-ата годишнина от създаването на „История славянобългарска” под патронажа на държавния глава Росен Плевнелиев, предаде Фокус.

Науката винаги открива нови неща в „История славянобългарска” – било в текста на историята, било в делото на Паисий, било в нови преписи, коментира проф. Кирил Топалов. Той припомни, че преди не много време е станало ясно къде е приключил житейският път на Паисий: „Имаше много хипотези, най-накрая се оказа със сигурност, че този път е свършил в село Амбелино, което сега е квартал на Асеновград”.

Заедно с проф. Надежда Драгова ще си търси гробът на първия будител, но вероятността мястото да се намери е доста малка.

„История славянобългарска” поставя основите на идеята за българската държавност. „Паисий и неговата книжка са основа на основите на нашата държавност и нашето Възраждане”, изтъкна Топалов.

Почетният председател на инициативния комитет за отбелязване на годишнината проф. Надежда Драгова заяви, че не е вярно, че Паисий Хилендарски е далечен на днешния ден. „История славянобългарска” се преписва 117 години на ръка.

„История славянобългарска” не е само зографски автограф, а е всички преписи в продължение на 117 години”, подчерта проф. Драгова. Тя съобщи, че предстои издаването на сборник със седем важни преписа на „История славянобългарска”. Необходими са обаче спонсори за осъществяване на изданието. 

Осигурено е финансиране само на някои от проявите в честването на 250-ата годишнина от създаването на „История славянобългарска”. За голяма част от събитията ще се търсят спонсори, уточни проф. Топалов.

„Една такава кауза каквато е да почетем делото на Паисий, би била проверка за българските богати хора – дали имат отношение към българската си идентичност, към българския дух. Надяваме се някои от тях да откликнат. Не става въпрос за стотици хиляди лева, става дума за 10 – 20 000 лв.”, уточни проф. Топалов. „Когато търсим спонсори, ние не търсим пари. Търсим да подарим на някого кауза – да участва и той в националния процес”, допълни проф. Драгова. 

Членове на комитета са чл. кор. Вежди Рашидов, проф. Сергей Игнатов, акад. Никола Съботинов, акад. Иван Радев, чл. кор. Атанас Атанасов, проф. Иван Илчев, проф. Боян Биолчев, проф. Иван Мирчев, проф. Стоян Денчев, проф. Пламен Лекгоступ, проф. Боряна Христова, проф. Румяна Дамянова, доц. Запрян Козлуджов, доц. Пламен Митев, доц. Елена Тачева, доц. Мила Кръстева, Николай Дойнов. Национални координатори са проф. Румяна Дамянова, д-р Борис Борисов. 

Президентската институция подкрепя изцяло тази инициатива и я прие под своя патронаж. За нас това е знаково – че българската държава в лицето на най-висшата си представителна власт поема патронаж и показва грижа към делото на Паисий и неговата история. Тук има и едно щастливо съчетание на мотивацията на учените и мотивацията на българската държава”, отбеляза проф. Топалов.