Една вечер с творчеството на Боряна Сечанова

На 12  април  Балет „Арабеск” и приятели ще танцуват за 50-тия рожден ден  на Боряна Сечанова.
 
Откъси от спектаклите на Боряна Сечанова : „Кармина Бурана” –музика Карл Орф, „¾  луна „ – музика  Йохан Щраус, „Дон Жуан” – музика Христо Петков,  „Лудо вино” – музика народна,  „Ах, този джаз!” и „Коса”  – режисьор Борис Панкин, музикален директор Евгени Господинов.
В изпълнение на:

Артистите от Балет „Арабеск”: Теодора Стефанова, Константина Ханджиева, Даниела Иванова,  Ангелина  Гаврилова, Александра Савова, Мариана Крънчева, Марина Попова, Стефка Табакова,  Таня  Кацарова, Асен Наков, Петър Петков, Васил Дипчиков, Иван Иванов, Стефан Вучов,Чан Тхе Чунг,  Александър Минов  и студентите от НАТФИЗ „Кр.Сарафов” - Иван Маринов, Валери Кирилов, Филип Миланов

Със специалното участие на актьорите: Ники Сотиров, Жени Лечева, Елена Атанасова, Марияна Йотова, Мариан Бачев, Станислав Димитров, Николай Дограмаджиев, Николай Ганчев (РУДИ) и Анна Пампулова
и солистите на Национална Опера и балет – София – Дарина Бедева, Трифон Митев и Росен Канев.

Ако работиш с Боряна Сечанова, хореограф,винаги ти е интересно. Въпреки тежката титла Директор и километричната творческа биография.

Докато четях един куп статии за нея, разбрах, че танцът е наистина сериозна работа. Специалистът ще ви каже, че „Боряна Сечанова има чудната способност да смесва всевъзможни танцови езици, като ги подчинява на собствения си стил“, ще говори за „изтънчено въображение, проникновен романтизъм и модерна чувствителност“, като, разбира се, не забравяме, че тя има щастието да работи с танцьори „боравещи добре с цялата палитра от стилове и техники на съвременния танц“(Мария Русанова, в-к „Култура“, бр.2 от 21.01.2011). Работата й преминава през опасните бързеи на Ритуалите, потъва в усойните вирове на Митологиите и Фолклора, но в крайна сметка триумфално достига до нас, водена от Експресията на жеста на съвременния човек. Ако дадем думата на нея самата: „...танцът e начин, по който обемаш едно пространство, което не можеш да обемеш с думи. В танца пристъпваш в други пластове на чувственост, защото тялото е нещо много по-материално и по-бързо осъществява комуникацията на чувствата. Ако чувстваш нещо с тялото си, то стига много по-бързо до теб.“(интервю за в-к „Култура“, бр. 44). )
А ако гледаме с очите на неспециалиста, то:
Най-хубавото е атмосферата. Хей, ако някой е забравил, в танцовата зала се кове Голямото изкуство. Разбира се, ужасно важно е и колко високо ще скочиш, колко пируета в секунда ще направиш, ще издържиш ли вариацията жив, как ще се пласираш... в залата се кове Какво?
Когато работиш с Боряна Сечанова (хореограф!), най-важното е, че няма да забравиш най-важното. Работното пространство се превръща в онзи, другия свят и за 1-2-3 часа получаваш шанса да живееш Там. Нищо, че стигането може и да е в мъки, или да се случи след 42538-ото връщане. Това все пак е танц. Наградата е в интензивното горене – пълноценен живот в другата реалност.
Как става това? С непрекъснато търсене на актьора в танцьора. С търсене на дълбокото вътрешно основание на движението. Историята е музика, музиката е движение, с движението се живее историята. И така, докато на сцената не застане някой, а не просто едно умело, послушно тяло.
И с невероятна вътрешна свобода. Кой е казал, че Пепеляшка или Шехерезада трябва да изглеждат така, а не иначе? Как започва историята? А как свършва? Защо да не може тя да е съвременна жена, която хлътва в приказката почти случайно? Защо групичката на заден план трябва да тича по обикновения начин, а не някак на обратно, приказно? Борбата с достопочтените клишета щедро се отплаща с наистина страхотни открития.
Най-хубавото за режисьора, когато работи с такъв хореограф е, че застава срещу някой, който се вслушва в намерението на цялото. Какви страсти тлеят тук? Ще се нажежат ли дотам, че спонтанно да се появи танц? Кой ще танцува и колко го може? Ще танцува ли изобщо актрисата, или задачата е да припадне убедително в ръцете на колегата си? А понякога режисьорът... ммм... сам не знае как да каже какво иска и хореографът трябва да може и да чете мисли. Боряна може да чете мисли, съвсем сериозно ви казвам. Или поне да чете намерения, докато гледа репетиции на все още суров материал.
Какво научих от нея ли? Доста неща, едното от които е свободата да напиша този текст по този начин.
                                                                                                  Лилияна Байлова,  Режисьор                                                      

Творческа биография на Боряна Сечанова

Боряна Сечaнова завършва Националното училище по танцово изкуство в гр. София през 1981 г. и е приета в състава на балетната трупа на Софийската опера и балет. След това продължава своето образование в Москва при проф. Олга Тарасова – през 1990 г. се дипломира със специалност Балетна режисура в ГИТИЗ.
От 1991 г. работи като хореограф, а от 2000 г. е директор на балет “Арабеск”.
Автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакъла на сцената на Национална опера и балет – гр. София, балет “Арабеск”, Народен театър “Иван Вазов”, Държавна опера – гр. Стара Загора, Държавна опера – гр. Варна, Държавна опера – гр. Русе, театър “Пантданс” и др.
От 1992 г преподавател по модерни танцови техники в Национално  училище за танцово изкуство
1994-1997 г. преподавател и директор на програма “Балетна режисура” - НБУ.
От 1996 г. преподавател в Американския Университет в Благоевград.
1997-1998 – преподавател модерни танцови техники “St.JONЕ” Университет, Сеул, Корея.
От  2000 г е  директор на балет “Арабеск”.

През 2006,2008 г. е член на журито на Международния балетен конкурс, гр. Варна.
1994 г. - III награда за съвременна хореография на националния конкурс “Анастас .Петров”.
През 1996 получава Първа награда за съвременна хореография на Международния балетен конкурс в гр. Варна. Носител е и на наградата на Софийската община за най-добър спектакъл – за спектакъла “Фауст” през 2003 г. 2004 г. – Награда на град Варна за  най-добър спектакъл – “Дневникът на един съблазнител”

Заедно с Цветанка Петкова-Стойнова получават наградата “Кристална лира” за творчески екип за спектакъла “Carmina Burana” през 2006 г.