Японски вестник публикува статия за Симеон II

В дворец насред огромна гора в покрайнините на София, един жизнен мъж на възраст ме посреща с „Добре дошли!“, поглежда ме в очите и фино се здрависва с мен. С изправена осанка и елегантно облечен, пред мен стои самият Симеон II и или Симеон Сакскобургготски – в миналото монарх на България, пише Globe Asahi.

Възкачва се на престола на 6-годишна възраст.

Българската царска фамилия е голяма и има родствени връзки дори с английската. Пред семейството е имало безброй възможности, но времето ги изпреварва. След внезапната кончина на баща му Цар Борис III, едва 6-годишен Симеон става Цар на България. Той разказва как за детското му съзнание е било шокиращо да започнат да се отнасят с него така, както довчера са се отнасяли с неговия баща.

След края на Втората световна война България влиза в сферата на влияние на Съветския съюз и след референдум през 1946 г. става народна република. С премахването на монархията Царското семейство, заедно с 9-годишния Симеон, е принудено да напусне. И до днес той не може да заличи спомена за влизането на Съветската армия и екзекуцията на множество български политици.

Оттогава България влиза в Източния блок. Симеон отива в Египет, а след това в Испания, където развива активна дейност в сферата на бизнеса. Той си спомня как е приел мисълта, че вероятно повече нито той, нито децата му ще се върнат в България.

Ако беше станало както той си е представял, вероятно днес щеше да живее в спокойствие и разкош. Промяната в неговия житейски път обаче настъпва, когато се връща в родината, вече демократична България, на която става министър-председател.

Закъснялата демокрация и очакването на „спасителя“

С падането на Берлинската стена идва голямата вълна на демократизация в Източна Европа. Реформите в България закъсняват и отчаяният народ с надежда посреща Симеон, който се завръща след половин век. Журналистът Тома Томов си спомня как той е бил приет като нов лидер, спасител, който олицетворява Европа и ще обедини българския народ. Така се създава партията „Национално движение Симеон Втори“ (НДСВ), която печели решителна победа на следващите парламентарни избори през 2001 г. По този начин се стига до изключителната ситуация, в която монарх застава начело на парламентарна република.

Неговите достойни речи и изискани маниери печелят уважението на народа. По време на мандата си до 2005 г. той преструктурира икономиката и се подготвя за присъединяване към ЕС през 2007 г. От друга страна си спомня как по това време в България е имало толкова много проблеми, че не е било възможно да бъдат разрешени наведнъж. Появява се пропаст между представите на гражданите, които очакват драстично подобряване на живота, и реалността. Професорът по история Андрей Пантев анализира ситуацията и твърди, че първоначалните очаквания са твърде високи и поради това последва и разочарование. Това е причина и популярността на Царя като политик да спадне. Управляващата дотогава партия губи последващите избори, а Симеон предава щафетата на следващите управляващи.

Попитахме го дали не съжалява за встъпването си в длъжност като министър-председател. Той откровено отговаря, че в известен смисъл има съжаления, тъй като е понесъл критики от различни хора и вероятно е развалил имиджа си. От друга страна обаче желанието му е било да не живее спокоен живот в двореца, далеч от народа, а именно обратното, така че за него е огромна чест, ако може да допринесе за страната си.

Следвоенният комунизъм премахва монархията по същия начин и в съседна Румъния. След демократизацията кралското семейство получава известна подкрепа и се дава подемна сила на движението за съживяване на монархията.

В България, обаче, поради вече по-слабата популярност на Цар Симеон, подобно нещо не се случва. Режимът, действащ дълги години в България, набира сила, а и дясната популистка партия също се увеличава. Няма изгледи за изход от ситуацията на бедност спрямо другите членки на ЕС.

Бившият министър на културата Петър Стоянович (51), казва, че само Царят може да възпре амбициите на политиците и че монархията ще бъде полезна, ако е в равновесие с демокрацията. Той подчертава, че съществува мнение, според което „при монархията има риск глупак да наследи трона“, но „при изборите шансът да бъдат избрани глупаци е още по-голям“