Виктория Катранова получи „Златна кана”

Премиерата на книгата „Нова страница отварям” на Виктория Катранова събра много почитатели и приятели, които напълниха пиано-бара на Столична библиотека. Книгата бе представена от Маргарита Петкова, под чието вещо редакторство е създадена. Това е четвъртата стихосбирка на тандема Виктория Катранова – автор, Маргарита Петкова – редактор.

След три запомнящи се и силни книги, оценени от критиката, авторката отправя предизвикателството си „Нова страница отварям” (издание на „Персей”). Може да има различни и нови мотиви и внушения, но стилът е същият, превърнал се в запазена марка за Виктория Катранова – лаконичен изказ, звънлив и ритмичен стих, ироничен заряд.

Новите стихове от книгата, артистично рецитирани от авторката, събраха аплодисментите на многото й почитатели, сред които бяха и светски личности като Любомир Милчев – Денди.

От името на фондация „Съкровищата на България” поетът Иван Станчев връчи на Виктория Катранова заради творческите й постижения наградата „Златна кана” и диплом.
Междувременно талантът на поетесата бе оценен от журито на международния поетичен конкурс „Лирични гласове”, което й присъди трета награда.

„Нова страница отварям” e  на ИК „Персей”,  64 стр., 5 лв.

Книгата „Нова страница отварям” събира най-новите творби на талантливата поетеса Виктория Катранова, която още с първите си изяви впечатли с лаконичните си, звънливи стихове. За стихосбирката Маргарита Петкова казва:
„Кога човек разбира, че трябва да затвори една страница и да отвори нова? Може би след години на заблуда, може би след най-прекрасно изживените мигове, а може би просто се събужда една сутрин и животът му нашепва – да започне на чисто.
Виктория Катранова вече е доказала със своята поезия, че краят е просто ново начало и с тези 50 безименни стихотворения тя отново влиза в сърцата на своите читатели, за да сподели с тях, че:
         "Новото – готово,
           старото – издиша.
           Вече – честно слово –
           друг роман ще пиша".
Прочетете го! И чакайте продължението.”

           * * *

           Животът – грешен и безгрешен
          е на земята миг –
          с усещане за песен,
          с предчувствие за стих.

          В едно са – думи, звуци
          във луд водовъртеж.
          Каквото трябва – ще се случи,
          дори да не запалим свещ...

          * * *

          Старите си грешки –
          обличам в нови дрешки.
          На себе си се смея,
          за да оцелея.