Култ към Кибела в Никополис ад Иструм

При разкопки в римския град Никополис ад Иструм са открити останки от богато декорирана сграда, посветена на култа към богинята-майка Кибела. Почитатели на богинята са били тесен кръг заможни хора, казва пред БНР ръководителят на проучването, доцент Павлина Владкова, археолог в Регионалния исторически музей във Велико Търново:

Кибела е източна малоазийска богиня на плодородието, на успеха на майчинството. В Никополис е имало сграда, предназначена за заседания на колегията. Това е колегията на дендрофорите - хора, които се занимават с добив и обработка на дърво, които разполагат с материални възможности и от тях се очаква благотворителност и се очаква да помагат на града. Сградата е от времето на династията на Северите, това е края на втори, началото на трети век, времето, когато е разцвета на Никополис ад Иструм. Сградата е много просторна, тя е повече от 40 на 40 метра в неопосредствана близост до градския площад. Там са провеждани заседанията. Там колегията е решавала какви благотворителни акции примерно да направи, дарения за различни такива зрелища в Никополис. Там са се приемали даровете, които жителите на Никополис са посвещавали на Кибела. За съжаление ние не знаме какви точно са били тези церемонии, защото това си е един култ, който се чества, само посветените са на ясно какво точно трябва да се случва, но факт е, че около 30 човека са присъствали в тази зала, показват седалките, които са открити, върху които са запазени техните имена.

Римският и ранновизантийски град Никополис ад Иструм се намира на 20 км северно от Велико Търново. Разположен е върху невисоко плато на левия бряг на р. Росица.

Градът е основан от римския император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.). Стратегическото му значение се определя от обстоятелството, че на мястото където е разположен, се пресичат два от важните пътища в Долна Мизия. Единият започва от Одесос (Варна) и през Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм, Мелта (Ловеч) и Сердика (София) се свързва със западните римски провинции. Другият започва от Нове (Свищов) и през проходите на Хемус (Стара планина), Кабиле (Ямбол), Византион (Истамбул) и през проливите осъществява връзка с малоазийските провинции на империята.