Иван Юруков представи постановка по текстове на Митко Воев

Снощи на сцена "Зад театъра" в Народен театър бе представен театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев "Част от колекция".

Eдна “прозаична игра”, вдъхновена от стихове, фрагменти и песни на Димитър Воев от книгата “Поздрави от мен Боговете”.

Авторът на композицията и режисьор на спектакъла Иван Юруков, участващите актьори Николай Димитров, Стоян Младенов, и театралният композитор и диригент Милен Апостолов са изградили спектакъл, който „хваща“ зрителя с вглъбеността , но и бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно чувство, но и острия сарказъм, с болката от самотата, но и с романтичният поглед към звездите. Богатите настроения на поезията и музиката на Димитър Воев и "Нова Генерация" са поднесени с иронична игра на поетичното слово, допълнено от инструментално изпълнение /китара, цигулка, кахон, пиано/, и онези точно намерени моменти, когато актьорите слагат перука или друг реквизит и вече магията на театралността съвсем нахлува яростно в атмосферата на спектакъла.

“От яйцето на светата птица, голяма колкото слънцето, ще се излюпят момче и момиче. Те ще бъдат брат и сестра, мъж и жена, и ще сложат началото на новото човечество. Имената им са Йон и Ана.”

Димитър Воев е роден на 21 май 1965 г. в София. Той е създателят, вдъхновителят и концептуалистът на рок-група “Нова генерация” бе художествено явление и последователен новатор, и то не само в областта на музикалния авангард. След неочакваната му смърт в неговите ръкописи бяха открити стотици стихотворения, писма, прозаични игри, сценарии и дори преводи на поезия.
Понякога, когато тягостната обстановка в страната ми дойде в повече чета текстовете му отново. Сякаш ги е писал днес, в опозиция на всички онези неприятни поводи, на които ежедневно ставаме свидетели в България. Текстовете му звучат също толкова актуално, колкото през края на 80-те.

Пърформансът бе представен за първи път в Галерия “Прегърни ме” в София през февруари 2020.

Самите изпълнители са си разпределили отделните тоналности на тази поезия и така тя получава зазвучава в една полифония : остро драматико-лиричните нотки в изпълнението на Иван Юруков, публицистично- гневните изблици в тона на Стоян Младенов, сатирико-ироничните нотки в словото на Николай Димитров. Това разнообразие на гласове, маски и тоналности създава и силната енергия на спектакъла.

Спектакълът-пърформанс прозвуча не само като реквием за един рано отишъл си млад творец, но и като яростно припомняне за духа на една свободолюбива и дръзка творческа натура, от чието бунтарство още имаме необходимост - за да буди нашето равнодушие, за да държи духа на съвременника с открити очи към истината, моралността, правдата.

Спектакълът беше организиран от фондация „Димитър Воев – Нова генерация“, и с любезното домакинство на Историческия музей-Русе. В идеята второто представление да се проведе именно в Русе съзирам символика: Димитър Воев и неговият роксъстав „Нова генерация“ през 1989 г. организират голям екорокфест „Спасете Русе!“, с който форум групата се включва в общия протест срещу обгазяването на града от химическите завод в Гюргево. Така че неговото бунтарство тогава е свързано и с протест, който се включва в процесите на новия преход в България.

Драматизация и постановка - Иван Юруков

Аранжимент - Терпентина

Участват: Иван Юруков - китара, укулеле, вокал Стоян Младенов - цигулка, вокал Николай Димитров - ударни, вокал Милен Апостолов - пиано, вокал