Луиза Григорова: Първият път винаги е по-интересно

За своя варненски спектакъл „Вуйчо Ваньо“, чиято премиера е утре вечер, режисьорът проф. Пламен Марков, е събрал звезден екип. В него са включени талантливи актьори, познати на широката публика не само от театралната сцена, но и от нашумели родни сериали и филми. Сред тях са Михаил Мутафов („Дзифт“), Стоян Радев („Под прикритие“), Пенко Господинов („Военен кореспондент“, „Забранена любов“, „Седем часа разлика“), Гергана Плетньова („Единственият любовен роман, който Хемингуей не описа“, водеща на „Малкото голямо четене“ по БНТ) и съвсем не на последно място – красавицата Луиза Григорова, която публиката обикна в ролята на Алекс от „Стъклен дом“. В Чеховата пиеса тя ще изиграе главната женска роля на Елена Андреевна – чувствителна аристократична дама, омъжена за много по-стар от нея себичен професор. На читателите на Fakti.bg предлагаме интервю с актрисата, направено на място във Варна от Виолета Тончева. 

Харесвате ли героинята си Елена Андреевна?
Със сигурност като роля е прекрасно предизвикателство за млада актриса. Елена Андреевна в интерпретацията на проф. Пламен Марков ми харесва, но при първия прочит не изпитах симпатия към нея. В пиесата тя е зряла, опитна жена, която успява да си изиграе картите по начина, по който тя иска. В нашия вариант е чиста и неопетнена млада жена, която за пръв път се сблъсква с някои особени страни от живота. Тя не е преднамерена и това много ми допада, това се опитвам и аз да пресъздам. За мен е удоволствие да репетирам Чехов и пак бих го правила, защото той разказва неща, които се повтарят във всяко време.
Добавят ли първите срещи с непозната творба някаква специфична енергия към творческия импулс?
Да, винаги е по-интересно, когато за пръв път работиш една пиеса, когато всичко се случва за пръв път и събитията просто се стоварват върху теб. По-интересно е както за актьорите, така и за публиката. В тази наша първа среща с „Вуйчо Ваньо” особеният и различен прочит на проф. Марков внушава, че няма зли хора и пъклени планове. Любовта обаче не достига. Всички отиват нанякъде, но като че ли никой никъде няма да стигне...
Станахте популярна с телевизионния сериал „Стъклен дом”, сега сте и на театралната сцена. Къде предпочитате да се изявявате ?
Форматът на телевизионния сериал е такъв, че нямаш много време да се подготвяш. Там си с интелектуалния багаж, който имаш и органичността, която носиш. В сериала си повече това, което си, докато в театъра разполагаш с повече време да вникнеш в другия човек, да го разбереш. Самият процес в театъра е по-интересен. Без да подценявам телевизията, в момента театърът ме вълнува повече.
Имате добър старт в кариерата още преди предстоящото дипломиране в НАТФИЗ. Какво искате да постигнете като актриса?
Във всичко, което правя, бих искала да си свърша добре работата, да вложа всичко от себе си, да постигна онова, което се иска от мен и да го надскоча, а след целия труд да изпитам и удовлетворение. Трудно стигам до моето удовлетворение, защото съм много самокритична. Радвам се, че моите родители ценят това, което правя и се гордеят с мен.
Промени ли ви с нещо работата върху Чехов?
Има една много хубава реплика на Елена Андреевна за това, как може да събудиш доверие. Когато се вкопчиш в някого, той бяга. Вкопчването въздейства агресивно и отблъскващо. Важно е да се научиш да цениш личното преживяване и личната свобода на другия. Аз също съм била обсебваща спрямо хората, които обичах, но сега мисля различно. Човек трябва да се променя.
Ако използвате думи на Елена Андреевна, към какво се стремите?
„Едното само щастие...”