Георги Калоянчев остави празнота в духовния ни мир

Кончината на един от последните титанични родни актьори – Георги Калоянчев, обедини българите в мъката им, приравни млади и стари в чувството им за загуба. Колкото и да е жалко, сякаш единствено смъртта на голяма личност може да доведе до състояние на консенсус най-разпалените коментатори във форумите.  

Най-добрият актьор, велик човек, колос – така определиха читателите на Факти.бг артиста, когото писателят Георги Данаилов нарече „актьорозавър“, а по-младият му колега Стефан Данаилов – патриарх. Под новината "Почина Георги Калоянчев - Калата" над 52 коментара за сега, като за човека и актьора Калоянчев няма нито един негативен отзив.

„С кончината на великия актьор, в качеството ми на зрител в продължение на десетилетия, се опразва част от моя духовен мир!!! Затова я чувствам като дълбока лична загуба... Бог да го прости, човека!” - сякаш обобщава от името на поколения опечалени зрители Хр. Христов.

„Дойде краят на света!“, горчиво възклицава и gabeto. Ако не можем да повярваме, че в петък ще залезе материалният свят, с поклонението пред неподражаемия талант на 21.12.2012 година в 12 часа в Сатирата със сигурност си отива цяла епоха в българското кино, театър, телевизионно изкуство. Защото Георги Калоянчев твореше епохата с образите, които създаваше – от Езоп до Бай Ганьо, от г-н Магавриди до Големанов и още десетки други...

Усещането за край идва и от друга тъжна асоциация – един по един в близката година-година и нещо ни напуснаха плеада велики лицедеи: Велко Кънев, Сава Хашъмов, Иван Андонов, Георги Черкелов, Коста Цонев, Наум Шопов, Ангел Георгиев-Ачо... Безвъзвратно към небесния театър потегли поколение, дало страшно много на българските сцена и екран. Калоянчев е един от последните най-големи и фактът, че и той с превъплъщенията си „ще остане завинаги в душите, в сърцата и в паметта“ понякога не е достатъчно успокоение за осиротялата публика.

Често приживе, особено във форумите, пък и в мислите си, сме несправедливи към онези, които цял живот са ни носили единствено духовна радост, интелектуално помъдряване, катарзис – нашите артисти. Кой понякога не ги е смятал за печалбари, галеници на съдбата, търсачи на лекото?!... Нека ги аплодираме с чисто сърце, докато са сред нас. Жалко е едва след смъртта им да се сетим колко облагодетелствани сме били, че сме техни съвременници. Но, слава Богу, това не е случаят на Калоянчев - оценен от мнозина, обичан от всички, той от десетилетия беше истинският артист на народа.