Първо изпълнение на операта "Чичовци" през март 2022 г.

Софийската опера ще отбележи 100 години от рождението на Лазар Николов с първо изпълнение в България на операта „Чичовци“ по едноименната повест на Иван Вазов – 2, 4 и 6 март 2022 г.
Диригент Жорж Димитров
Режисьор Пламен Карталов
Сценография Свен Йонке
Художник на костюмите Станка Вауда
Диригент на хора Виолета Димитрова

Участват солисти, оркестър и хор на Софийската опера.

Освен в София, спектакълът ще бъде представен в Бургас – родното място на композитора Лазар Николов и в Сопот – родното място на Иван Вазов.

Режисьорът Пламен Карталов споделя за първата постановка на „Чичовци“ на националната оперна сцена:

„В ЧИЧОВЦИ на композитора Лазар Николов и писателя Иван Вазов е налице едно конгениално съвместно авторско присъствие в стила на модернизма, както точно при това европейско течение в изкуствата е присъщо ново художествено изразяване и претворяване на реалността, чрез нови начини на творческо мислене.

И при двамата големи български майстори, единият на словото, другият на музиката, макар живели в различни епохи и в дистанцията на почти един век, се вижда изпреварващ съвремието им подход в творчеството им. Пародията и ироничната характеристика и при двамата се явява като стил на изразяване в аспектите на литературния и музикален език на ЧИЧОВЦИ. И музиката, и текста, в контекста на времето, в което са написани, можем да наречем авангарден феномен.

Каква може да бъде стилистиката на музикалната драматургия, претворена за оперната сцена? Не е ли светът на героите огледало на безсмислени бръщолевения на абсурдни герои? Те са застинали с разсъждения във времето си, но и прозорливи за бъдещето на събитията, за които очакват други да извървят пътя към тях и да ги извършат. Те не действат, те все преосмислят в хиперболна фантазия битови нелепи случки, забавляват се и се напъват да бъдат куражлии, но са страхливи и криещи се от последици в разправии с властта. Песимизмът на героите същевременно е забава в удобството на робството, в което живеят необезпокоявани, даже щастливо. Това ги води към убежището на едно безвремие, в което те винаги ще са вечни и съществуващи в перпетуум-мобиле. Бърборене перпетуум-мобиле, разправии и скандали перпетуум-мобиле. Играят игра, която няма свършване.

В ПОТОМЦИТЕ на Ст. Л. Костов можем по-нагледно да ги видим вече пораснали тези нашенски ЧИЧОВЦИ.

Излезли от своя свят на Вазовия театър на абсурда, те са:

Потомците на Големанов,
живеят още между нас –
помазани, богоизбрани
за почести, пари и власт.

За тях човекът е човече,
едно нищожество велико!
А иначе са все сърдечни,
глюкоза капе от езика им.

По пътя днес на плурализма
те крачат бодро, с тях и ние.
От вятъра свръх-белите им ризи –
криле на лебеди се вият.

И ето литват със замах.
Под тях подтичвам ситно-ситно.
Душата ми потръпва в страх
и запъхтян отдолу питам:

Къде сте вие господа – другари?
Но кой ли ще ми отговори?
Отвръщат ми житейските чукари:
„Нагоре все и все Нагоре“!

Сега са в космоса навярно
във ВИП – Галактика са вече
потомците на Големанов –
министри, депутати вечни…

„О КЕЙ!“ – при тях е: „дневен ред“.
Животът – пиршество голямо.
Там – казват, имало и лорд-естет,
но СТ. Л. ЛОРДОВ там го няма!“

(стиховете са на хасковския поет Петър Ванчев)