Има градове, влезли в гена на един народ и събитията, които се случват в тях, са предопределени да чертаят съдбата му. Те продължават исторически и духовно да му принадлежат, дори когато - в различни епохи - са отрязани от държавната му територия.Това са точки не толкова от земната, колкото от небесната карта на една държава.
Такъв град за българите е Одрин. В него през 378 ,1205 и 1913 г. последователно рухват три империи, а втората и третата дата бележат български триумфи, поразили Европа и възвеличили българското име. Одрин е живо потвърждение на теорията за провиденциализма в историята и на моето убеждение, че натрупаната историческа енергия в дадени местности води един народ към повтарящи се победи, докато в други - напротив - неизбежно го проваля в бездната на поражението.
А в Одрин има огромни залежи на тракийски и български исторически потенциал. Сведенията за миналото на града в съвременните справочници стигат само до епохата на римския Адрианопол, но всеки българин знае, че това е столицата на великото царство на един от най- могъщите тракийски народи, одрисите, чиито начала се коренят в най-дълбока, легендарна древност.
Има мнения, че името Одрин е производно от римското му название Адрианопол, дадено в чест на император Адриан, като за пример се сочи Ямбол - неговото име пък било изопачена транскрипция на Диосполис. В случая с Одрин, подобни твърдения очевидно противоречат на историческата правда, ( макар че, както ще обясня в края на текста, когноменът на император Адриан е свързан с името на Одрин ), но Ямбол също не произлиза от Диосполис, а е прадревно тракийско име - град с това название, владян от фокейците, е съществувал и е упоменат от Омир във Втора Песен на Илиада - "Изброяване на корабите". Според поета на поетите вождовете "Епистроф и Схедий, рожби на Ифит, потомък Навболов", дошли в Троада, за да воюват на страната на данайците, покрай много други бойци, водят и "жители на град Анемория и на Хиамбол, /всички,заселени чак до брега на Кефис велелепен,/ още в Лилея, отдето извира Кефис бистроструен".
Но откъде тогава идва етнонимът на одрисите, определил и названието на тяхната столица - Одрин? Нито едно от предложените обяснения от страна на официалната историческа наука и от паранауката ("огради","заграждения") не звучи убедително.Това понятие, дошло от непрогледните хилядолетия, продължава да бъде неразрешима главоблъсканица, както за схоластиците, така и за ентусиастите, занимаващи се с история.
Известно е, че най-старото название на Одрин е Ускудама. За това име също липсва адекватно обяснение. Аз мисля, че произходът му е свързан с етнонима "оски" ("уски") - най-древното население на Европа, според западната историческа наука. Кои са оските и как свързани с одрисите - ще разкажа съвсем скоро в отделен текст.
Всичко това обаче все още не дава отговор на въпроса откъде произхожда и какво означава народностното име "одриси" - въпрос,който дълги години не ми даваше покой. До момента,когато - по съвсем други причини - препрочетох Петокнижие на Мойсей и по-специално глава Второзаконие,в която пророкът описва ръководеното от самия него изтребление на последните общности на исполините между Червено и Мъртво море, още преди израилтяните да нахлуят в Ханаан. Според Мойсей, това унищожение на исполините е започнало в още по-древни времена от исавците, потомци на Исав, брат на Иаков и от амонците, наследници на Лот. Върху част от опустошените земи на изконните жители, исавците са въздигнали своето царство Едом, на което Мойсей е съвременник. Библейските текстове разказват, че исполините са наричани хореяни или хорейци (буквално "хора") и едреи (буквално "едри"- великани). Правя превода директно чрез българския език, защото имам всички основания да смятам,че арамейският, говорен в древна Палестина и обкръжаващите я региони, е арийски език, удивително сходен с тракийския. В лексиката му има дори поразителни паралели с тази на съвременния български език. Жертва на последния разгромен удар върху земята на исполините, нанесен от евреите на Мойсей, става царството на великана Ог - Васан, с всичките му шейсет града, между които пророкът споменава два основни - Едраи и Сала (или Села - буквално "село","селище"). Сала по-късно приема името Петра и е именно този град-чудо в съвременна Йордания,който днес привлича милиони туристи. За всеки внимателен посетител на Петра, е ясно,че това изумително архитектурно дело не е плод на обикновени човешки ръце.
В редица мои публикации издигам и доказвам тезата, че всъщност именно тези исполини и техните преки наследници са тайнствените пеласги, дарили цивилизацията на новото човечество в Средиземноморския басейн, Понтийските земи и Кавказ.Това са синовете на Атлантида - Пела-гея, Бела-гея, Бялата отвъдморска земя,които (в много по-значителен брой,отколкото сме смятали досега), оцеляват след катаклизма, потопил континента-майка и заживяват в обкръжението на новата арийска раса.Те се сливат кръвно и духовно най-вече с траките и българите и родствените им народи,защото концентрацията им в тези сравнително близки до местоположението на Атлантида райони, е най-голяма.Те създават най-древните тракийски царства и стават родоначалници на първите тракийски династии.Този факт е широко отразен в т.нар.гръцка митология (която предпочитам да наричам тракийска) и е пред очите на всеки непредубеден читател, който разлиства "Митологическа Библиотека" на Аполодор. В Ханаан (Кана-Ан) пеласгите са наричани пелищим и тъкмо от това название произлиза името на Палестина.
Но ето че Петокнижието свидетелства и за друго тяхно -описателно, характеризиращо ги - название - ЕДРЕИ.
Още в мига,в който очите ми се спряха на това слово, осъзнах, че ЕДРЕИ и ОДРИСИ представлява едно и също понятие - едри, великани, исполини. "Едреи" лесно би могло да премине в "одри", "одриши", още повече, че в древните езици (както и в някои съвременни) е съществувал дифтонгът "ое". Древни понятия с корен "одр" не са рядкост в Европа,те трябва да бъдат търсени предимно сред топонимите, които са много консервативна част от даден езиков фонд и - както твърди проф.Петър Добрев -"пазят паметта на земята".Одре се нарича една малка планина в Северозападна Егейска Македония - името със сигурност е тракийско. Но първото понятие, което се открои в съзнанието ми ( разбира се, след етнонима "одриси"), бе името на емблематичната европейска река Одер. Река Одер (Одра) извира от възвишенията Одерске врхи ( част от Източните Судети) в Моравия. Самият факт, че с това име - Одре, Одерске - са свързани планини, вече говори в полза на моето откритие ( великаните,"едрите" обитават предимно планините), но аз се разрових в етимологичните тълкувания за произхода на името на реката. В старогерманския език "ОД" означава божествен,велик,голям (Один). Защото исполините, едреите, атлантите - са били могъщите богове на новото човечество.
Ето така стигнах до заключението,че етнонимът "одриси" е много по-величав, отколкото сме допускали досега.Той триумфално сочи, че този доблестен народ води произхода си директно от пеласгите,наследници на могъщата атлантска цивилизация. Одриси буквално означава "ЕДРИ, ЕДРЯЦИ, ВЕЛИКАНИ", а името на тяхната столица Одрин можем да преведем като "ГРАД НА ВЕЛИКАНИТЕ",
залог, че на това място ще се случват само грандиозни събития. Показателно е,че един от легендарните царе на одрисите се нарича Одроес - Едър, Едряк - но не,това не е епоним, а още едно доказателство за прякото пеласгийско (атлантско) потекло на този народ.
Една извънредно любопитна подробност допълва тезата ми за произхода и смисъла на етнонима "одриси". Става дума за леглото на исполина Ог, храбрия цар на Васан (впрочем името на великана не само напомня, а и означава "огън", доказвам това в моя неотдавнашна публикация). Леглото на Ог е толкова потресаващо необикновено за епохата на Мойсей, че израилтяните го запазват като своего рода "музеен експонат", на който не престават да се дивят. Ето как го описва пророкът във Второзаконие: "11(...) ето,леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя и широчината му четири лакътя,според лакътя на мъж." Тази странна мебел с огромни размери,с желязна рамка, а вероятно и с пружина, издаваща навици на културен и комфортен бит, явно е останка от развита цивилизация,чийто потомък е Ог. Убедена съм,че именно от тази крайно екстравагантна за дълбоката древност мебел, произлиза понятието "одър" - легло на едрей, едряк, исполин.Така че и звуковата прилика на "одриси" с "одър" също не е случайна.
В полза на тълкуването на Одрин като ГРАД НА ВЕЛИКАНИТЕ свидетелства и "турското" му име Едирне, явно взето от диалекта на местните жители.
В началото заявих, че имената Одрин и Адриан са свързани - ето защо:
Името Адриан също произхожда от едрей. От това слово - едрей - всъщност произлиза понятието " човек" и "мъж" - "andros". Названието на Адриатическо море има същия смисъл - Море на едреите, на едрите, на великаните. Император Адриан, личност с огромна ерудиция, явно е знаел значението на своето фамилно име и удачно е "преназовал" с него в своя чест града Одрин.
Но съдбовният въпрос при всяко подобно откритие е:
КАК НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ПОТОМЦИ НА НАРОД ОТ ВЕЛИКАНИ, СЕ ПРЕВЪРНАХМЕ В АПАТИЧНИ И ПОДЛИ ДЖУДЖЕТА, СРАМ ЗА ВЕЛИКИТЕ НИ ПРЕДЦИ? ЗАЩО ПОЗВОЛИХМЕ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ? И НИМА СЛЕД ПОДОБНО ПАДЕНИЕ ЩЕ МОЖЕМ НЯКОГА ОТНОВО ДА ИЗВИСИМ ДУХОВЕН РЪСТ?
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Четете ни и в Google News
