Google почете Сьорен Киркегор

Днес Google почете 200 годишнината на големия философ Сьорен Киркегор.

Сьорен Киркегор (Søren Kierkegaard) е датски философ и телог, считан за баща на екцистенциализма. И ако Жан-Пол Сартр е основна фигура на атеистичния екзистенциализъм, то Киркегор се явява такава за християнския екзистенциализъм. Той е смятан също за герой на Златния век на Дания.

Роден е на 5 май 1813 година в Копенхаген, Дания, и е най-малкото от седемте деца в семейството. Баща му, Майкъл Педерсън Киркегор, оказва силно влияние при възпитанието на децата си, тъй като притежава остър ум и е с добри религиозни познания. Той имал успех в търговията, благодарение на което най-малкият му син получава възможността да учи. Но Майкъл Педерсън страдал от убеждението, че е предизвикал Божия гняв, тъй като жена му била забременяла преди сключването на брак. Поради тази причина вярвал, че нито едно от децата му няма до надживее Христовата възраст. Понятието за грях било едно от първите, които децата в семейството научили. За майка му, Ан, се знае малко, въпреки че тя оказва влияние върху късните му произведения.

През 1921 година Сьорен Киркегор постъпва в елитно частно училище, където се проявява неговата необикновена интелигентност. През 1831 година започва да учи теология. Потопява се в литературни и философски изследвания, пише статии. Въпреки близките отношения със своя баща, за известен период двамата са били в конфликт. Майкъл Педерсън умира на 9 август 1838 година. Смъртта му оставя силен отпечатък върху младежа. Неговото последно желание е било най-малкият му син да стане пастор. През 1841 година Киркегор получава магистърска степен.

По време на вечеря с приятели през май на 1837 година, той среща Регине Олсен и се влюбва в нея. Три години по-късно Сьорен Киркегор и предлага брак. Двамата се сгодяват, но скоро той започва да мисли дали може да я направи щастлива, дали тя може да разбере неговите идеи и дали е било правилно да я запознае със своя вътрешен свят. През 1841 годежът е разтрогнат и тя му връща годежния пръстен. По-късно тя се жени за видния държавен служител Йохан Фредерик Шлегел (не става въпрос за философа), който става управител на датската част на Западна Индия, но чувствата й към Киркегор се запазват. Тя се завръща от там едва след смъртта му.

За своя живот Киркегор казва, че е бил едно от големите и незнайни страдания, което макар и за другите да е изглеждало суета, за не е така. Той е бил отдаден на естетиката и е подхождал с невероятна страст към философията. За него етиката и религията били тясно свързани.

Киркегор е ревностен християнин и блестящ теолог, но той твърдо се противопоставя на църквата. Ако ранните му творби се занимават с хегеловата философия, по-късно той се занимава с лицемерието на църквата. Според него християнството е изгубило християнската вяра. Той нанася продължителни и тежки удари на датската църква особено през последните години от живота си. Голяма част от работата му е насочена към религиозните въпроси, сред които същността на вярата, институцията на християнската църква, етичните християнски чувства и емоции т.н. Много от произведенията му са написани под различни псевдоними, представяйки различни становища. Той оставя на читателите сами да открият смисъла на неговите творби.

Сьорен Киркегор умира на 11 ноември 1855 година от грипна епидемия в болницата “Фредерикс” в Копенхаген. Погребан е в църквата “Дева Мария”.