Лъвът на Балканите

Много известни легенди, традиции, символи свързани с българската държава и българската държавност се оказаха доста по-древни, отколкото се преподаваше навремето в българските училища и университети. Погледът към тази древност стана възможен благодарение на огромното количество информация, което се натрупа в последните десетилетия, което е лесно и демократично достъпно за всеки.

Един от най-обичаните и горди символи на нашата държава и държавност е лъвът, или българският лев. Той присъства като съвременен символ в герба, има го на знамената на нашите четници, рисуван е по щитовете на нашите средновековни владетели, бил е изобразяван понякога и в старите български православни храмове, и е свързан още с ранната история на Българското царство, с градовете Плиска и Преслав.

Няколко интересни изследвания от последните години показаха, че лъвът е много по-стар символ отколкото обикновено мислим, а връзката му с балканските земи е така да се каже съвсем пряка. Имаме сигурни сведения, че чак до първите векове на новата ера животното лъв е обитавало Балканите. За лъвове в днешна Беломорска Тракия и Егейска Македония в 5 век преди новата ера свидетелства историкът Херодот в неговата „История”. Когато описва похода на персийския цар Ксеркс към Гърция, с огромните пълчища войски, той разказва, че лъвове нападнали камилите на Ксеркс, които носели припаси. „Те излизали нощем от леговищата си и не нападали нищо друго, нито добитъка, нито хората, а погубвали само камилите.”, разказва Херодот в своята История на Пелопонеските войни. Историкът уточнява, че границата на лъвовете е река Нестос (Места) на североизток и река Ахелой на юг, а тук освен лъвове живеели и много диви бикове. Големият философ и естественик Аристотел също пише за лъвовете, около век по-късно. „Лъвовете се въдят предимно в Либия (Африка), а в Европа между реките Ахелой (която тече през Акарнания) и река Нестос (Места). Пантери се въдят в Мала Азия, но не и в Европа.”, уточнява Аристотел.
Разбира се тук говорим за последните остатъци от вида на пещерния лъв и по-точно за неговата кръстоска с южния, африкански и азиатски лъв, уточнява проф. Златомир Боев от природонаучния музей при БАН. Така се формирал новия Panthera leo europea – европейският лъв, наричан още и балкански.
Археологическите доказателства говорят, че лъвът действително е считан за царско животно и като такъв е бил на специална почит в царските фамилии. Тук говорим не само за почитане, но и за различни видове посвещения (инициации), които включвали борба с тези диви и силни животни, хранене с лъвско месо, за придобиване на лъвска смелост и храброст и други. Знаем също и за отглеждане на лъвове в царските резиденции, както научаваме например за тракийския цар Котис, който подарил на един чужд владетел лъв. Митичният тракийски цар Олинт, син на Стримон (Струма), загинал на лов, като влязъл доброволно в борба с един лъв. В една известна мозайка от град Пела, столица на Македонското царство, има представен лов на лъвове и борбата на двама мъже с лъв, за които се счита, че са Александър Велики и неговият воевода Кратер. Тази традиция без съмнение е предхождана от легендарните подвизи на героя Херакъл и специално неговата борба с Немейския лъв.

Около римско време все още се срещат сведения за диви лъвове в южните земи на Балканите. Една легенда дори от времето на българският владетел Крум (803-814) от девети век, разказва че той отглеждал лъв в двореца си. Това е напълно възможно предвид на древната традиция, в това отношение, съществувала на Балканите. Лъв, прободен с копие, виждаме и на Мадарския релеф.

Многобройни са изображенията на лъв от тракийско време. Това включва метални украшения, апликации, златни и сребърни съкровища, мраморни релефи в гробниците на владетели и други. Известен образец на високо изкуство е мраморният лъв от гробницата в Стрелча. Лъвове присъстват върху оброчни плочки с изображение на Тракийския конник, като например тази от с. Златна Панега, датирана в 2-3 век. Лъвове върху сребърни апликации има и от съкровището от Луковит и други.

Едно от най-интересните свидетелства откриваме в Notitia Dignitatum - „Списък на служебните рангове”, документ от времето 4-5 век. Там са дадени различни изображения, знаци, на военните части към гарнизона на императорския двор от това време. Отличителният знак на военната част съставена от траки е именно лъв! Това е поредният пример за приемственост по нашите земи, които всъщност отдавна стои пред очите ни, но просто не е потърсен.