Генезис и семантика на българския трикольор по археологически данни

Дора ПЕТКОВА

През дългогодишната ми практика като полеви реставратор на археологически обекти на територията на днешна България, многократно съм бивала пряк свидетел на какви ли не интересни, вълнуващи и енигматични ситуации. Последното ми желание е да се въвличам в безплодни полемики с било кого, но в интерес на справедливото отношение към съхраненото в Земята ни, съм длъжна да споделя, че интерпретациите, в голяма степен биваха повече от неудовлетворяващи. Някак необяснимо незаслужено минаваха под знака на мимолетната сензация. Възможно е това да е критерият за наука в динамичното ни съвремие. И колкото и невероятно да прозвучи, с течение на времето и от дистанцията на натрупания опит, у мен изкристализира убеждението, че няма по-точна, но и по-конюнктюрна наука от археологията. ЗЕМЯТА СЪХРАНЯВА САМО ФАКТИ! Отделна тема е кой, как и защо се разминава с фактите при трактовката им. Или - в чия угода...

От съприкосновението ми с очевадните несъответствия, съвсем естествено се пораждаше желание за търсене на по надеждни, оптимално-логични варианти за интерпретация. С пословичното реставраторско търпение, прецизност и упоритост, събирах и подреждах пъзела на най-древното ни отминало, което Земята ни е съхранявала и съхранява. Така по силата на натрупаните археологически факти, обстойното им анализиране и в съгла­сие с литературни източници, си дадох сметка за произхода и значението на българския трибагреник. Той, до ден днешен, безапелационно бележи принадлежността ни към изконните български корени. Нe ще скрия, че крайният резултат от анализа ме изуми с устойчивостта на символите, когато са с истински дълбоки корени.

Длъжна съм да поясня, че при всичките си дирения и изследвания старателно съм се абстрахирала от емоции и лични пристрастия. И ако не съм достигнала най-малко до три надеждни източника, не си позволявам съждения, камо ли обобщения и коментари. Защото колкото по-древно е едно събитие и колкото по-дълга е темпоралната дистанция, толкова по-трудно е за съвременния българин да приеме обективната истина. Особено, когато хилядолетия наред, старателно е обременявана и е обрасла с фалшиви небивалици. Притчите за „малкия народ” и „варварския му бит” са наспорили отровните си плодове.

Независимо от човешката преходност и нестихващите геополитически амбиции над многострадалната ни История, предците ни са били достатъчно мъдри и далновидни да ни завещаят трайни ориентири за изконните ни етносни корени. На тайни и явни опити - некоректно да бъдем лишавани от полагащото ни се историческо наследство.

Българският трибагреник е най-безапелационният пример за непреходната стойност на символ, завещан ни от предците. Дълбоко устойчивите му корени напираме в много далечното, праисторическо време – в некропола от Големия остров при с .Дуранкулак, Добричко .

В статията си „Шарените дрехи”, авторката и изследовател - Мая Аврамова – от Центъра по тракология „Проф. Александър Фол” - БАН, чрез прецизен анализ ни предоставя сведения за цветовото многообразие при погребаните индивиди. Тя съобщава, че от проучените 1204 погребения, 365 се отнасят към халколитната епоха. Вземайки повод от изложеното в статията, дословно ще цитирам авторката: - „Върху челата на девет скелета /5 мъже, 2 жени и 2 момчета/ е отпечатана от 2-4 см. широка лента, оцветена в червено. Върху някои от тези ленти са били пришивани звена за диадема, изработени от бялата черупка на средиземноморската мида спондилус”. к.ц. /М. Ав. -2008-23/.

В специализираната литература, както и в голяма чест от епичните произведения на древните автори, цветовата символика е строго регламентирана. По правило тя се отнася към конкретния социален статус на групите в обществото. Отново ще цитирам М. Аврамова: „Същественото е да се отбележи, че гробовете със следи от цветно облекло съдържат богат погребален инвентар, т.е. те са принадлежали на хора с висок социален статус /старейшини на родове, жреци, жрици /” к.ц. /М. Ав, -2008-26/

Традицията при цветовата индикация е устойчиво продължителна във времето. Това се проследява при почти всички праисторически погребения в позиция хокер. Практика, при която погребаните са в свито положение, наподобяващо положението на зародиша в майчината утроба. Цветовата индикация продължава и при българската /тракийска/ вяра и обредност. Срещаме я при погребенията извършени чрез трупополагане, открити при археологически разкопки. Най сетне - защо да забравяме,че не бе толкова отдавна времето, когато чрез традиционното, колоритно, българско облекло се разпознаваха родовите и регионални характеристики?

Многобройните, актуални, археологически открития от края на отминалото и началото на това столетоброене, по съвременната ни територия, продължават да поднасят впечатляваща информация, която, както вече отбелязах - не винаги получава подобаваща трактовка.

Разбираемо - в това кратко изложение не ми е възможно детайлно да изложа цялата фактология, но ще си позволя да спра вниманието ви на едно впечатляващо откритие, което е в пряко отношение към темата.

През лятото на 2007 г., под ръководството на вече покойния д-р Георги Китов, археологическа експедиция ТЕМП проучи „Далакова могила”, намираща се в землището на с. Тополчане, Сливенско. Еуфорията от намирането на втора златна маска премина „точката на кипене”. Многобройни представители на научната мисъл се стекоха на полето и множество различни мнения се родиха. Кое от кое по изумителни. Блясъкът на жълтия метал незаслужено засенчи останалия погребален инвентар. Но не за дълго!

В качеството ми на реставратор на експедицията ми бе възложена възстановката на пет керамични съда /леканета/ върху чиито капаци се забелязваха рисунки. /обр. 1/. След окончателното им възстановяване се оказа, че рисунките, в логична последователност, са сюжетно- повествователни и носят безценна информация за погребания. Тази енигма възбуди любопитството ми и след доста упорит труд ми с удаде да я разчета смислово. Резултатите публикувах в две предварителни статии, които по никой начин не претендират да са изчерпателни.

Бегло щe отбележа, че се касае за погребение чрез трупополагане, извършено при доста драматични обстоятелства, върху петте керамични съда, който бяха силно фрагментирани. Като краен резултат от окончателната им реставрация се оказа, че изобразените върху всеки капак сцени в логична последователност представят разказ за много съществени моменти от живота на погребания цар Скил и „преминаването” му в отвъдното.

При капака на първото лекане, представен със завидно художествено майсторство, върху капака на първия съд - царят е представен без лента на челото, но при капака на второто лекане, който е в диалог с жената - е с лента на челото /обр. 2/.

Повествованието, представено върху втория капак, търпи развитие - царят вече е преминал в друг социален статус и е с лента на челото /обр. 3/.

При сцената от третия капак, крилатият посланик или самия цар/ метафорично казано, е навестил своите близки. А твърде възможно е да се касае за ритуал в памет на покойния. По-същественото в случая е, че крилатата мъжка фигура е с лента на челото. /обр.4 /.

Върху останалите два капака в „акварелен” стил със съответните ритуални танци и атрибути и в съгласие с традициите, е отразено приемането му в отвъдното. /обр.5; 6/.

Върху преразпънатата в маска, трета златна фиала, както и по останалите погребални дарове имаше следи от обмазване с червена охра.

В хода на търсене на надеждни източници за личността на погребания, попаднах на мраморен вотивен жетон на цар Скил от Никония. Там царят, отчетливо, е представен с лента на челото /обр. 7/. А в едно далеч по-ново време, с почти идентичен символ на челото е и образът на цар Иван Асен /обр. 8/. НИМА ТОВА Е СЛУЧАЙНО? Символите са неподвластни на времето, човешката преходност и историческите колизии!

Но какво общо имат всичките тези съждения с българския трикольор, би си казал всеки наш съвременник? Нали сме трайно облъчени с квази знания за обруганата ни история. Нали мастити учени твърдяха, че траките не са българи. Нали траките били „безписмен” народ. Нали българите са онези „диви азиатски конни племена”, които на воля препускат през степите с конски опашки, грабейки и плячкосвайки всичко, което се изпречи пред взора.

И този ред на мисли - отново ще повторя, че колкото по-далечна и дълга е темпоралната дистанция и колкото по-обрасла е с небивалици древната история, толкова по-трудно е в наше време да се възприеме историческата истина. Но въпреки всички нелепи измислици – ЗЕМЯТА НИ Е НАШИЯТ СВЕЩЕН КИВОТ! Българският трикольор, категорично и с устойчива последователност оборва безпаметните опити за фалшифициране на изконните ни родови корени!

ТРИТЕ ЛЕНТИ - първоначално върху чедата на духовните водачи, на земеделците и царете - във времена на исторически превратности мъдро са обединени в един СВЯТ СИМВОЛ за многобройния български /тракийски/ етнос, битуващ в различни географски точки. И ТАКА ДО НАШИ ДНИ!

ТРИТЕ ЦВЯТА символизират стройния ред на българската държавност в далечното отминало време:

БЕЛИЯТ ЦВЯТ - духовността - съсловието на мъдреците и жреците. ЗЕЛЕНИЯТ ЦВЯТ - Земята - земеделското съсловие.

ЧЕРВЕНИЯТ ЦВЯТ - царете - политическото съсловие.

В прематериализираното ни съвремие е някак трудно за възприемане, че на политическото съсловие не е отредена първенствуващата роля. Но във времена на изразена духовност и човешка мъдрост, когото ценностната система е била градена върху опита и традиционните устои на предците - е естествена закономерност. В подкрепа на това си съждение ще отбележа, че в Япония до ден днешен е жива традицията единствено учителите да не се покланят на Императора.

Не ще отмина факта, че в съвременния свят съществуват държави /Италия, Унгария, Иран/ с цветовете на нашия трибагреник, но те не са в същата последователност. А и това, без излишна претенциозност, само ме провокира безрезервно да се доверя на въздесъщия Херодот за многобройността на българския /тракийски/ народ.

В заключение ще отбележа, че в съвремието ни битуват много и различни версии за трибагреника ни. Някои, бих казала - затрогващо наивни. Но досега не съм срещнала сериозно обоснована хипотеза за генезиса и семантиката му.

Авторът е художник-реставратор на археологически артефакти с 40-годишен стаж - двадесет, от които в експедиция ТЕМП, ръководена от покойния д-р Г. Китов