4 56511

IN MEMORIAM АСТОР: Не е важно да си най-добрият, важното е да си най-различния

  • антраник арабаджиян-
  • астор-
  • фокус-
  • фокусник-
  • илюзия-
  • илюзионист-
  • маг-
  • магьосник-
  • магия-
  • артист

Имам много награди, но най-голямата награда е – любовта на народа!

IN MEMORIAM АСТОР: Не е важно да си най-добрият, важното е да си най-различния  - 1
Снимка: Астор личен архив

IN MEMORIAM

Антраник Арабаджиян, по-известен като Астор, е роден на 18 ноември 1943 г. в Шумен. Днес стана ясно, че е отлетял в едно друго измерение. Астор бе единственият в Европа, отличен със "Златният Оскар" от Интернационалното братство на маговете през 1981 г. Магът Астор бе собственик на магичния театър “Астор”, който се намираше в емблематичната къща на мистър Сенко, станала после негова собственост, в кв. “Лозенец” в столицата. Астор не вярваше в свръхестествените човешки способности, но твърдеше, че един добър илюзионист трябва преди всичко да е много добър актьор. "Животът е най-голямата илюзия, помни го това", ми казваше той....Сбогом Андрю джан, сбогом приятелю....Не искам да повярвам, че те няма, но може би и смъртта е една илюзия...

Публикуваме последното ми интервю с Астор в памет на големия маг, артист и приятел...

- Кое е основното качество, по което разбирате ще стане ли някой фокусник или не?

- Магичното изкуство има 8 жанра: фокуси, илюзии, манипулации, микро магии, макро магии, ментал магии, комични фокуси. Когато става въпрос за огромна кутия , сфера или сандък, където влиза човек – това е илюзия, колкото са по-лаки предметите и реквизита, те отиват към категория фокуси. Манипулациите са едни от най-трудните, те се крият в ловкостта на ръката. Аз най-много харесвам комичните магии и най-много ги работя. Играя комични фокуси, а за тях се изисква голям артистизъм. Така че едно от основните качества е – да са добри артисти, да имат артистични заложби и да им харесва това, което правят. Но най-важното качество е – да са различни, другото се научава. Аз винаги съм бил различени малко шантав. Не е важно да си най-добрият, важното е да си най-различния. Обичам различните, които се открояват от тълпата. Това в мен е заложено от детството ми. Майка ми, Арус, света ѝ памет,беше известна драматична актриса в читалище „Ереван” в гр. Шумен. Тя се открояваше от останалите дами не само по външност, но и беше майстор на историите и вицовете. Непрекъснато ме водеше с нея в театъра и целодневно прекарвах времето си в нейните истории, закачки и вицове. Така че съм е метнал на нея по артистичност и различност.

- Значили това, че обичате театъра?

- Много. Любовта към драмата, към театъра, съм сцената я дължа на майка си. Майка ми за пръв път ме заведе на представление в Сатиричния театър, тогава се казваше” Театър трудов фронт”. С едно гледане на пиесите запомнях текстовете на актьорите, а уроците си не ги помних! / Смее се!/ Ще ви разкажа незабравима история. За един спектакъл на майка ми не можеха да ѝ намерят партньор за ролята на нейния любовник в пиесата. В Шумен, тогав един еснавски град, не се гледаше добре на целувки и прегръдки на сцената. Майка ми за малко да откаже ролята, но режисьора я зарадва с това, че са ѝ намерили партньор за тази роля, пак без целувки и милувки, но поне за вдигания, носения на ръце, ухажване на колене и т.н. Майка ми изпадна в шок тогава, когато разбра, че режисьора е предложил ролята на мен. Бях 11-и клас, много висок, гримираха ме с едни огромни генералски мустаци, облякоха ме във военна униформа и аз блестящо изиграх ролята. Мама беше миньонче, а аз огромен. Справих се перфектно с носенето на ръце и актьорската игра. Дори скъсах без да искам едно перде, когато уж скачах през прозореца на любимата си. Стана много истинско, публиката аплодираше. Баща ми, който седеше на първи ред, до края не разбра, че аз съм в ролята. Само че чудеше къде съм в този ден…

- Най-впечатляващия ви номе е с махането на главата. Непрекъснато ли ще си махате главата? Не се ли уморихте?

- Не съм се уморил, винаги ще си махам главата, когато имам възможност. Къде съм аз без този номер. Хората чакат този номер с нетърпение и замират в пълна тишина. Не мога ги разочаровам. Известна е, обаче, любовта ми към малките магии и те винаги ще са водещи на сцената.

- 58 години сте на сцената? Как се чувствате?

- Радвам се, че все още има голям интерес към това, което правя. Публиката аплодира и се радва на видяното. Доставям радост на хората, а това ме прави щастлив. Чувствам се наистина щастлив! Обичам когато хората уважават изкуството ми. Непонасям някой да дойде да гледа представление и да си рови в телефона! За какво е дошъл , ако ще си пише смс-и по телефона. На илюзионното изкуство му е хубаво това, че то е семейно, като цирковото. Цялото семейство могат да дойдат и да се наслаждават на фокусите и илюзиите. В ресторанта ми, където играя сред посетителите имаше три семейства, които не преставаха да ахкат от възторг след всеки номер. Хората им харесва, разтоварват се от сивото и напрегнато ежедневие, и големи и малки си отпочиват гледайки фокуси и илюзии.

- Как успяхте толкова дълго да се задържите на сцената въпреки преходните времена?

Отговор: Първо – прекалено много обичам това, което правя. Не играя за хонорара, а за хората. Първо искам да чуя аплаузите, е едва след тогава да тръгна към счетоводството. Любовта към магията ми е голяма. Дори един ден казах на любимата си дъщеря :Ари, теб те обичам най-много от всичко на света, но магията я обичам малко повече”. Тя не ми се разсърди за тези думи, тъй като и тя е въвлечена в изкуството на маговете. Най-важното нещо е любовта и желанието към делото, което вършиш. Ако работих механично, без желание едва ли щях да се задържа 55 години на сцената със същия успех. Носител съм на над 25 награди от международни фестивали и конкурси, включително и на ОСКАР за магично изкуство. Дори съм носител на голямата престижна награда „Мерлин”, която ми е връчена от най-голямата Асоциация в САЩ, в Ню Йорк , наброяваща 37 хиляди члена. Наградата „Мерлин” ми е връчена за заслуги и принос към магичното изкуство. Имам много награди от международни фестивали, но най-голямата награда е – любовта на народа!

- С кои най-известни илюзионисти сте работил и в кои страни?

- Работил съм в над 40 държави с най-добрите и известни илюзионисти в света. Сред тях са американеците Джеф МакБрайт и Ланц Бъртън и много други колеги от цял свят. На Ланц Бъртън три пъти съм му гледал спектаклите в Лас Вегас и трите пъти той спира спектакъла по средата за да ме представи на неговата публика с думите : „ Дами и господа, за мен е чест, че тази вечер сред нас е моят скъп приятел от слънчева България, най-добрият магьосник на Европа – Астор!”

Работил съм в цяла Европа, в много от Африканските страни – Нигерия, Гана и други,, в Азия – в Китай и Япония, в Близкия Изток, в Америка – Южна и Северна, стигнах и до Австралия! Първото ми излизане зад граница беше за Югославия. Бах 22 годишен, когато подписах първия си договор за чужбина – за Белград. Най-много хората реагираха и се учудваха на номерата ми в Япония. Най-гостоприемно и радушно съм бил посрещан в прекрасната тогава Сирия. Най-скучно ми е било в Югославия, най-интересно ми е било да работя в Египет, тъй като там се заражда в древни времена илюзионното изкуство и маговете. В Египет работих с най-известния италиански импресарио Пиеро Масари, който ми каза : „С много артисти съм работил от Европа, но Вие , г-н Астор сте най-добрият”. Тази оценка получих от най-известния европейски импресарио - Пиеро Масари.

-Някога изпълнявал ли сте фокус по поръчка ?

-Не, никога, няма и да изпълня!

-Има арменски поговорки, има арменски мъдрости, има арменски вицове, а има ли арменска магия, или арменски фокус?

-Има разбира се! Щом има арменец-фокусник, значи има и арменски фокус и арменска магия. Между другото в Ереван имаше един невероятен илюзионист Артюн Акопян, който не веднъж е гостувал у нас. Той бе един от най-великите манипулатори на Съветския Съюз, сетне на Русия, и на цяла Източна Европа! Беше един дребен човек, тип Шарл Азнавур, но много чевръст. Заимствал съм два фокуса от него с негово разрешение, разбира се. Арменски номер с вестник , който аз съм заимствал от Артюн Акопян, пък се играе от Ланц Бъртън. Ето, че арменските номера и до САЩ стигнаха! Така че, къде е магичното изкуство, ако няма арменски алъж-вериж!

-Коя е най-голямата магия в живота Ви?

-Често се шегувам, като казвам, че най-голямата ми магия е дъщеря ми. Но лично аз смятам, че най-голямата ми магия не е тази с премахването на главата, както много хора биха я определили, а номерът „Али Баба”, съдържащ три сложни фокуса. Един от най-популярните магьосници в света американецът Джеф МакБрайт го е оценил като номер едно. Веднъж с Джеф МакБрайт и с още един колега , белгийски евреин, ни поканиха в централната истанбулска телевизия да изиграем по два номера. Водещата започна предаването, обръщайки се към мен със следната фраза : „злите езици говорят, че вие говорите турски”, а аз наистина говоря турски от малък. От тук нататък продължихме ефира на турски. По време на предаването Джеф МакБрайт погледна доста сериозно на моите фокуси.След няколко месеца с него отново се засичаме във Франция , където той изключително престижно ме представи на всичките ни колеги. А в последствие ме е давал за пример на колегите ни в САЩ.

-Разкажете ми някой интересна случка ?

-Имам един номер, който съм го кръстил „Али Баба” Историята му е следната. Работих в Сирия 80-те години. Ще вметна, че Сирия е една от страните в които съм работил с огромно удоволствие и където бях невероятно високо ценен и обичан. Работих в Дамаск в една дискотека и една вечер, преди да изляза на сцената виждам, че съм си забравил касетата с музиката за магичния номер. Помолих диджея , Хасан се казваше ако не се лъжа, да ми даде каквато и да е весела игрива музика, за да спасим положението. Той без да му мисли много пусна игривата мелодия „Али Баба”. Публиката остана, илюзията се възприе главозамайващо, последваха силни аплодисменти. Помолих сириецът да ми презапише тази мелодия, която в интерес на истината ма пръв път чух тогава. Той ми даде касетка със записът и от тогава аз играя номерът с музиката открита случайно в Сирия! Този номер е един от най-силните ми признат в целия свят.

-Човек на риска ли сте?

-Определено! Хазартна личност съм, но в добрия смисъл. Обича да рискувам!Смел съм! Освен, че съм смел, съм и шантав! Харесвам тази комбинация.

-Имал ли сте случай в кариерата си да не ви се получи фокусът на сцената?

-Разбира се! Ако някой ми каже, че не е имал фал на сцената – лъже! Винаги има риск да не се получи фокусът или илюзията. Важното е да умееш хитро да се измъкнеш от положението и зрителят да не забележи. Човешко е да се бърка, важното е да се усмихваме, дори да се смеем на самите себе си! Така се прави истинското шоу.

-Известно е, че обичате Луис Амстронг. Неговата музика Ви съпровожда и до днес на сцената….

-И досега е така. Чух го за първи път по радиото с песента „Маршът на светците”. Всяка неделя го качам да го чуя по радиото. Бях на 14 години….Влюбих се в този глас! Не знаех, че е тъмнокож. По-късно, като го видях по телевизята и се изненадах. Играя по негова музика и до ден днешен. Страшно ми харесва, буквално го обожавам и не му изневерявам.

-Според Вас живеем ли в илюзия? Или сами си я създаваме за лично спокойствие?

-Всеки човек има нужда от илюзия. Понякога и сами си я създаваме и се спотайваме сякаш в нея. Но като цяло, не е лошо да се живее в илюзия. Въпреки това във всяка илюзия има доста реалност. Когато за пръв път отидох в Лас Вегас за два дни си казах мисленно : „ до десет години аз ще работя тук”. Това беше моята мечта, която не се оказа илюзия. Само след пет години аз вече работих в Лас Вегас благодарение на това, че съдбата ме срещна при първото ми ходене там с един пробивен продуцент Сами Кинг – евреин. А щом евреин е импресарио – значи нещата ще се получат. Тогава евреинът Сами Кинг ми каза една фраза, която запомних и искам да я споделя : „всеки трябва да има мечта, която да следва и да се стреми да я осъществи. Ако нямаш мечта – нищо няма да постигнеш в живота!”

-Какво е нивото на илюзионното изкуство в момента у нас?

-Винаги сме имали магьосници на високо ниво. Като започнем от предходното поколение, това са „професор Чорни” – Стефан Бакърджиев, от Стара Загора. Притежавам неговата книга издадена 1947 г. –„Как се правят фокуси”. Другият велик бългаски илюзионист е „Ник Дим Коц” – Николай Димитров Коцев, който е играл в Аржентина през 1923 г., следващия велик маг е мистър Сенко, който безспорно е най-голямото име в България, след него се нареждат „факира Мити” – известен и като бащата на Емил Димитров, и неговият син, също маг „факир Мити-младши”, братът на Емил Димитров – беше най-добрият у нас в категория фокуси. Освен това той ми беше кум и приятел. Трябва да спомена и моят любимец „Лепас” – той ме накара да си сваля главата! Още един велик маг бе – Орфи. Сетне магът Ирко и най-накрая в играта се включи и колегата „Дан Кристо” – Йордан Христов Гривнев, който в момента работи някъде в Европа. Както виждате старото поколение преди мен бяха шест мага, моето поколение – шестима, и аз създадох седем нови последователи.

-Имате ли последователи? На кого предавате занаята?

-Да, както вече споменах в началото на нашия илюзионен разговор – имам седем ученика, които са много даровити и кадърни, като попивателни хартийки. Искам да поясня, че не взимам пари за обучение. Предавам занаята напълно безвъзмездно само и само да се продължи. Аз съм единственият, който не взимам пари за обучение, няма и да взема никога! Великият Сенко казваше : „занаят не се учи, занаят се краде!” / Смее се!/

-Съжалявате ли за нещо в живота?

-Не, не съжалявам за нищо.

-Бихте ли променил нещо сега, в момента?

-Нямам необходимост да променям нещо за да стане чудо. Доволен съм от живота си. Слава на Бога.

-Защо никога не ми позволявате да ви снимам по време на вашите фокуси?

-Само един номер имам, който не позволявам да се снима – с топките за пинк-понк. Стресирам се, когато ме снимат на този номер, защото когато го отработвах на младини в Белград, без да искам глътнах едната топка, която заседна в гърлото ми. Бях абсолютно сам в стаичката, където живеех, нямаше кого дори да викна за помощ.- Уплаших се, защото топчето наистина ми заседна в гърлото. А всичко стана заради това, че исках да подобря рекорда и да вкарам в номера още една топка – ненаял се арменец! И за малко да умра. Отдавна го бях зарязал този номер, но после се взех в ръце и отново започнах да го играя. Но категорично не давам да ме снимат по време на този номер, тъй като е наистина опасен.

От 1980 г. Антраник Шаварш Арабаджиян - Астор е член на Световната магическа асоциация със седалище в САЩ. От 1999 г. е председател на Съюза на илюзионистите в България.

Носител е на "Златен Оскар от Международното братство на маговете за магическо изкуство (Питсбърг, САЩ, 1981), на "Купа на викингите (Норвегия, 1978), на годишна награда "Феномен" на едноименната асоциация (12 март 1999), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (17 май 2007), на наградата на Съюза на артистите в България "Икар 2008" в категорията "Вариететно изкуство" за атрактивност и оригиналност на илюзионен номер "Али Баба" (27 март 2008). Почетен гражданин на София (11 ноември 2003). Почетен гражданин на Шумен (14 ноември 2003). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Балканската академия на науките за заслуги към илюзионизма в България и по света (2002). На 14 юли 2010 г. получава звезда във "Famous Алея на славата" пред кино "Арена Младост".

Автор : Оля Ал-Ахмед


Поставете оценка:
Оценка 4.3 от 22 гласа.

Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Софиянеца

    62 9 Отговор
    Кръстете улица на Астор продажници, а не разни дето нямат нищо общо с България!
  • 2 Вечна

    38 5 Отговор
    му памет !
  • 3 Мнение

    38 2 Отговор
    Първо, Бог да го прости човека.

    И второ -> "IN MEMORIAM", това някакъв нов български език ли е???
    Не осъзнавате ли, че по този начин (слугинажният) културата, езикът и държавата ни загива?!

    Коментиран от #5

  • 4 Галина Колева,

    25 5 Отговор
    Светла памет на Великия АСТОР!
  • 5 антрашпиц

    17 2 Отговор

    До коментар #3 от "Мнение":

    Това е модерно сега...Ако не знаеш,има политици които са искали да бъде премахната кирилицата в БГ..
  • 6 звание трябва

    7 3 Отговор
    Поне заслужил хирург. Той що жени е нарязал...
  • 7 Кака Гинка

    10 6 Отговор
    Светла му памет. Истински талант и професионалист!
  • 8 ДЪЛБОКО ВИЖДАЩ

    9 4 Отговор
    Бог да го Прости.В Шумен живеехме Двор срещу Двор.За мен бе Бате АНДро!
  • 9 Вечна памет

    6 3 Отговор
    Радвам се поне веднъж успях да присъствам на неговото шоу във моя град
    Велик човек е астор
  • 10 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 11 Този коментар е премахнат от модератор.