Розита Еленова: Всеки човек трябва да срещне своя Димитър Еленов

Ранният досег до изкуството те прави много по-качествен човек и успява да те научи да овладяваш вътрешните си демони. И затова впоследствие можеш са станеш много по-толерантен към другите. Думите на Димитър Еленов припомня неговата дългогодишна спътница в живота, а преди това и ученичка - Розита Еленова. По нейна идея и на негови ученици бе и приключилият наскоро фестивал "Уъркшоп Еленов".

"Искахме да има реверанс към него за това, че е бил добър с нас и до нас... И сме на прав път, защото след като отмина първото издание, ние, организаторите, сме със съзнанието, че трябва да има устойчиво развитие и следващи издания, които да се поемат и от други негови ученици", разказва тя.

Фестивалът "Уъркшоп Еленов" е в памет на един от най-дългогодишните творци, посветили живота си в театъра и на обучението на младите. Димитър Еленов има театрални студии повече от 40 години без прекъсване и в различни градове – Бургас, Варна, Шумен, Несебър, Каварна, Перник, София. Сред неговите възпитаници са Димитър Рачков, Светлана Янчева, Деляна Хаджиянкова, Рени Врангова, Красин Йорданов, Виолета Марковска, Йоанна Темелкова, Златко Гулеков, драматургът Емил Илиев, Калина Кузманова, Антъни Пенев, Александра Костова, Мартин Паунов...



Пред БТА, в разговор с Даниел Димитров, Розита Еленова разказва за личността на Димитър Еленов и цената, на която успя да опази своята мисия в продължение на 40 години. Защо "Артуъркшоп Еленов" е по-различен от останалите фестивали? Защо много родители не проумяват, че грижата за децата трябва да мине и през изкуството? Как се възпитава културен зрител? И още - за толерантността, любимите ученици, клишетата и усещането за възраст, и за това как се намират "крилата" на другите. На финала - един лек завой от темата и връщане към съвсем скоро приключилия неин мандат като член на медийния регулатор.

Каква личност беше Димитър Еленов и с цената на какво успя да опази своята мисия в продължение на 40 години?

- В целия ми съзнателен живот, свързан с Димитър, си задавам този въпрос... Така че ще се опитам пред Вас да отговоря, да дам някои от моите отговори. Димитър беше изключителна личност - такава, каквато всеки рядко среща. Но личност, която е важно да срещнеш в живота си. И пожелавам на всеки един да срещне такава. Да срещне неговата изключителна личност, неговият Димитър Еленов, защото това е много вътрешно стабилизиращо.

И това беше посланието на фестивала. Така, както ние - организаторите, най-старите му ученици - Светлана Янчева, Диляна Хаджиянкова, Митко Рачков, намерихме своя ментор в сложната възраст на тийнейджърството. И осъзнахме в годините уроците му, често търсехме професионалните му постулати, но и правилата за живота. А те наистина бяха психически стабилизиращи за нас. Така искахме да дадем на младите по неговия начин щедър начин и да продължим харизмата му, неговата енергия, провеждайки тези актьорски ателиета и подарявайки времето и енергията си. Това и направихме в този летен фестивал, наречен "Уъркшоп Еленов".

Спонтанно ли се роди идеята за фестивал или все пак имахте време да обмислите и да организирате?

- Идеята дойде преди година, когато си отиде Димитър - изненадващо и за нас. А за най-близките му беше прекалено грубо от страна на съдбата. Той работеше до последния момент, имаше студиа от 40 деца... Беше толкова енергична и дейна личност. При него нямаше възраст... Винаги е бил с изключително модерно и гъвкаво, визионерско, и пъргаво мислене - и в театъра, и в режисурата, и в педагогиката...

Никога не съм чула учениците му да кажат: "Един възрастен господин ни преподава". Усещането е било само за учител. Ние, които му бяхме ученици в социализма, му викахме Другаря, като собствено име. И беше ясно за кого говориш. Сега чувам как всичките му ученици го наричат Господина, и то става като собствено име. И така... След загубата му започнахме да мислим какво да направим, за да продължим тази специална енергия - да не спре, да остане още…..



Мислехме и за децата, на които трябваше да бъде обяснено какво е смъртта, как трябва да се приема тя... Искахме да има и реверанс към него, и благодарност - за това, че е бил добър с нас и до нас. Така че там някъде изкристализира тази идея. Мисля си, че сме на прав път, защото след като отмина това първо издание на фестивала, сме със съзнанието, че трябва да има устойчиво развитие. Трябва да има следващи издания, които да се поемат от учениците на Еленов.

Възможно е да има развитие и под други форми. Чувам реплика от чеховата "Чайка": "Нови форми, нови форми са нужни". Всички сме в едно превъзбудено състояние от това, което се случи - от този досег с много деца и млади хора, с различни темпераменти и от идеята за новите форми...

Нарекохме фестивала "Уъркшоп", защото всяка година Еленов правеше театрален уъркшоп и тази дума си беше негова. Така че е възможно догодина да е под някаква друга форма. Ще експериментираме.

Приемете следващия ми въпрос като провокация - с какво този фестивал обогатява портфолиото на фестивалите в София, особено през лятото, когато те са толкова много?

- Мога да гарантирам, че такъв фестивал няма. В рамките на три дни, десет известни артисти отдават безплатно от времето си - не под формата на лекция, а под формата на импровизация и игра. В същото време, там присъстват и родителите, които също могат да се включат, тоест възрастови ограничения няма. Например, в уъркшопа на Антъни Пенев се включи Светлана Янчева, аз се включих в уъркшопа на Диляна Хаджиянкова, на Светлана Янчева...

Фестивалът имаше, освен мисията да поддържа паметта, енергията и харизмата на Димитър Еленов, също така да поддържа неговата философия - че ранният досег до изкуството те прави много по-качествен човек и успява да те научи да овладяваш вътрешните си демони, за да се превърнеш в много по-толерантна личност, такава от каквато този луд свят се нуждае. Толерантността, което в днешно време липсва... И вирее тази ярост, тази омраза, тази неспособност да чуеш чуждото мнение.



Ние успяхме да смесим публиката - да не са само децата, които живеят в центъра на София и в градинката на НДК. Положихме усилия и имаше жестов превод за деца, които имат такива проблеми, и се включиха изключително креативно и с огромна фантазия в тези ателиета. Имаше и превод на украински - за деца на бежанци, разпространихме информацията, работихме с две фондации - "Майко мила" и "За доброто". Това също беше част от изключителното на фестивала. В тази посока имаме идея догодина да разпространим фестивала и на други сцени, извън центъра на София... Има прекрасни сцени и в "Дружба", и в "Овча купел", и в "Красна поляна"...

Защо все още много родители не проумяват, че грижата за децата трябва да мине и през изкуството?

- Ще си позволя да отговоря с думи на Димитър Еленов - с уговорката, че уважавам всички деца. Той казваше: "Толкова много сме фокусирани в тези, които имат физически проблеми, че спираме да се грижим за другите". Родителите сякаш абдикират и се грижат само, когато има проблем - на физическо, на материално ниво... Не си родител само, за да изискваш шестици... Ти си родител, за да покажеш, че има музика, че има Моцарт, че има театър, че има Чехов. Защото, когато си на двадесет години, вече няма сам да си купиш билет за концерт, вече е късно и нямаш сетива за Моцарт...

Той имаше ли любими ученици?

- Не знам... (Смее се - бел. а.). Може би. Разбира се, приема се, че любимите са тези, които носят най-големия успех. Последните години успехи постигнаха Мартин Паунов и Александра Костова, която игра в "Петя на моята Петя"... Но аз мисля, че ако е имал любими ученици, това са били Антъни Пенев и Светлана Янчева. Сега си мисля, че тези, които не съм споменала, може да се обидят... А, познавайки Антъни и Светлана, ще кажат: "Глупости, какво ни е правил той, колко ни се е карал, колко крясъци сме отнесли….." (Смее се - бел. а.).

Школата на Димитър Еленов продължава да работи. Успявате ли да намирате "крилцата" на тези децата, на сподвижниците си"?

- Димитър беше човек с нереална харизма и успяваше да те накара да полетиш... Но не да "обслужваш" спектакъл или режисьор, а да обслужиш себе си, своите си мечти и дарби. И наистина, в този смисъл, всеки, който общуваше и работеше с него, вярваше, че има крила и се научаваше да ги ползва тези крила...

След него ми е много трудно да намеря крилата си и да ги ползвам, но мисля, че работя на границата на най-доброто, което мога да дам. В този смисъл, съм честна към децата. Не съм Димитър Еленов, не мога да бъда... Била съм до него, като негова съпруга - 25 години, и 40 - като ученичка, така че системата и методът "Димитър Еленов" е жив, и работим само и единствено по него, давам най-доброто от себе си. Но в момента, в който го няма Димитър Еленов, нищо повече от това не може да се направи....

Трудно ли се разбиват клишетата в България, особено когато става дума за изкуство?

- Ако трябва да говоря през призмата на фестивала - на нас сега не ни беше трудно. Имахме пълната подкрепа на Столичната община, за което отново благодаря. Харесаха идеята, откликнаха, одобриха я, приеха всичките ни предложения и имахме абсолютна свобода. Събрахме се много креативни хора, с огромна фантазия, много "откачени" - пак думите са на Димитър. И в този контекст нямам какво да кажа...

Иначе, понякога се депресирам, когато ходя на театър... Понякога се възвисявам. Понякога си мисля, че много старомоден остана театърът в България и колегите не трябва да го позволяват. Но все пак аз не съм действащ актьор или режисьор. Има изключителни неща - наскоро гледах Владо Пенев в "Бащата". Владо ми е състудент и виждам колко далеч може да стигне един актьор. Гледах Светлана Янчева в "Една испанска пиеса", в "Зад канала", там има висш пилотаж - тя изпълнява един монолог два пъти, едно след друго, по различен начин.

Преди години Сашо Диков каза, че футболистите, когато спрат да играят футбол, не гледат футбол. И той като професионален скиор, не гледа ски, всичко друго, но не и ски. Така че и аз като действаща актриса преди време, мога да кажа, че ходя на театър само, когато ме поканят. И може би гледам най-доброто. Но попадам и на неща, които не мога да повярвам, че са в 21 век. Нови форми, нови форми са нужни!... (Смее се - бел. а.).

Казвате "нови форми". Има безброй фестивали, школи, конкурси, за които властва мнението, че децата минават през тях и след това нищо не се случва. Това измамно усещане ли е?

- Тук отново ще се позова на идеята на Димитър - че в никакъв случай не е задължително да станеш артист. "Аз възпитавам културен зрител", казваше той. Как ще има големи артисти, когато няма кой да ги гледа.... Като не знаеш кой е Шекспир, кой е Бекет, кой е Чехов.... Кои са драматурзите, какви са сюжетните линии. Това е все едно да кажем, че няма да ходя в галерия, защото не мога да рисувам....

Вие самата сте личност с многостранни интереси, доскоро бяхте и член на Съвета за електронни медии (СЕМ). Тези дни медийният регулатор дискутира дезинформацията по време на война. Какво е Вашето мнение по този въпрос....

- Толкова съм огорчена от нежеланието на съветниците - не искам да кажа СЕМ, защото СЕМ не е нещо аморфно... Една година никой не пожела да се заинтересува от темата за дезиинформацията. Никой не пожела да коментираме и да има доклад. И не само не пожелаха, те категорично пречеха на моето искане. Стигна се до там, че г-жа Момчилова (Соня Момчилова - председател на СЕМ, бел. а.) забрани да има такъв доклад. И никоя медия не се заинтересува, защото медиите всъщност са някакъв вид подкрепа на здравословните процеси на обществото. Така си мисля аз, така съм го чувствала. Много малка надежда ми е останала, но нали сега говоря с медия, нека да е с надежда...

Единственият начин да се чуе гласа ми беше в моя личен профил, във Фейсбук - пост, който да се харесва от сто-двеста души, за което им благодаря. Огорчението в мен стои - че има хора, които взимат заплата, носят отговорност и умишлено могат да потъпкват свободата , демокрацията, европейските стандарти…..

От друга страна, не знам доколко медиите не са виновни за това стотно място, дали сами не допринасят за това... И още нещо - въпреки тези огорчения и разочарования, които имам, съм толкова вдъхновена, че в СЕМ някой е успял. Разбирам, че това е била г-жа Велкова (Пролет Велкова - член на СЕМ, бел. а.). Защото там наистина има една борба от три на два гласа. И СЕМ не успява да направи три гласа за демократичните промени. Аз шест години бях четири на един гласа. Сега гласовете са два на три. Надявам се на този порив да вървим напред, да правим нещата по нов, ясен начин, защото определение за дезинформация има от години в Европейския съюз.

От години има европейски стандарти, но съветниците в СЕМ упорито отказваха да се дискутират. Казваха "Ние не сме правителство на истината. Откъде-накъде ние ще казваме коя е истината?". Има европейски директиви от 2014 г., а ние 2022 г. се чудим какво правим. Това не е нормално. Гледайте работата на СЕМ, виждайте кой как гласува, много е важно!

Ужасна е цялата тази затвореност на СЕМ, който отказва дори достъп до обществена информация, а държавата ни е член на Европейския съюз, има закон за достъп до обществената информация - а трима съветници гласуват отказ за достъп до обществена информация!!! И това се случва преди двадесет дни. Вие намирате ли го за нормално? Ние сме пропити от дезинформация, което е причина за объркани човешки съдби, за нещастни човешки съдби...