„Менюто“ е прекалено претенциозна и скучна екранизация за манията по кулинарните предавания (ТРЕЙЛЪР)

Телевизиите в последните няколко години се крепят на плещите на кулинарните риалити програми, които завладяха дори света на социалните мрежи. Съвсем очаквано манията се добра и до големия екран с някои успешни и не до там успешни екранизации, като „Рататуи“, „Повелителят на кухнята“„ Майстор-готвач“ и „Джули и Джулия“. Днес обаче имах не до там голямото удоволствие да гледам „Менюто“, където очакванията ми бързо набъбнаха, след като разбрах, че в главните роли влизат Ралф Файнс, Аня Тейлър-Джой, Джон Легуизамо и Никълъс Холт. Ентусиазмът ми обаче се изпари веднага след края на филма, макар да успя да задържи вниманието ми по-дълго от това, което бих ви посъветвал след малко за вас самите.

Историята е за млада двойка, която се включва в кулинарно приключение на изолиран остров. Цената на кувертите е безбожно висока, но цялостната обстановка вещае, че изживяването ще си струва всеки цент. Главният готвач дори е толкова убеден в способностите си, че изпраща специална покана един от най-авторитетните критици, за да ѝ покаже нови висоти в кулинарията. Оказва се обаче, че за избраната група от гости са предвидени не само изтънчения ястия, но и някои шокиращи изненади, които ще предизвикат сетивата им.

Марк Милод застава в режисьорския стол от позицията на човек, изградил си имиджа в последните години с работата си по „Наследници“ и „Игра на тронове“. Той дори е носител на две награди „Еми“ и трябва да си призная, че на моменти си личи, че притежава по-специален талант. Мнението ми обаче е, че телевизията и киното са две платформи, които имат нужда от съвсем различен подход. От една страна той е свикнал да разполага с огромен ресурс от време, за да разкаже дадена история със свои думи. А от друга страна е принуден да събере огромно количество информация в рамките на един пълнометражен филм. Силата на Милод изглежда е точно в серийните филми, тъй като в „Менюто“ пропилява прекалено много ценно време в някои малки детайли, докато пропуска факта, че зрителите няма да се върнат след седмица, за да опознаят единия или другия персонаж. Талантливият режисьор просто пилее уменията си там, където не му е силата, и това несъмнено е проблем за цялата лента.

В началните 30-40 минути от филма любопитството ми се подхранваше постоянно, защото става ясно, че зад луксозната вечеря в скъпия ресторант стои някакъв по-дълбок замисъл. Нищо не е оставено на случайността и сякаш някъде там стои един неразкрит кукловод, който планира да пречупи класовата стигма в обществото, като извади на показ най-лошите срани у хората. Натрупваше се усещането, че гледам кулинарния „Убийствен пъзел“, в който виното ще се лее наравно с кръвта. И до един момент не бях разочарован. Изведнъж обаче всяка една от сюжетните линии започна да се къса и куп зададени въпроси останаха без отговор. Сякаш в ръцете си държах случайна интересна книга от библиотеката, но някой преди мен е откъснал най-интересните страници от нея. Изведнъж всичко приключи по толкова неудовлетворителен начин, че чак ме хвана яд, че очакванията ми ме подведоха до степен, в която бях се настрои да ви разкажа за един от неочакваните хитове на 2022 г.

Ралф Файнс и Аня Тейлър-Джой са две от малкото причини, за да не обявя „Кухнята“ за колосален провал. Актьорът, който даде живот на Волдемор е истински майстор, когато трябва да пресъздаде даден злодей, а звездата от „Дамски гамбит“ все по-уверено превзема Холивуд с вродения си талант. Двамата демонстрират страхотна химия на сцената, макар първоначално заявките за нещо подобно да идват от героя на Никълъс Холт. С всеки следващ негов филм обаче съм готов да го заклеймя, като един от хранениците на бранша поради липсата на индивидуален подход към отделните му роли.

„Менюто“ включва още прекалено много персонажи за кратката си продължителност, което още повече ме кара да мисля, че целият подход е като към сериал. Ако това, което видях, бе пилотен епизод на нова поредица, щях да кажа, че е гениално изпълнение. Бих бил дори доста по-снизходителен, ако ставаше дума за началото на нова трилогия. Жанрът обаче е тотално сбъркан и по тази причина давам 5/10 за финалната си оценка. Приемам радушно добрите идеи и актьорската игра през повечето време, но от всичко на света в киното най-много мразя дупките в сюжета. А тук те са толкова много, че усещането ми за разочарование ще ме преследва поне в рамките на предстоящата седмица до официалната премиера на филма.