На 28 март 1887 в Копривщица в нощта срещу Цветница се ражда Димчо Дебелянов. Той загива трагично на 2 октомври 1916 на фронта на Първата световна война в днешна Гърция. 15 години по- късно останките му са върнати отново в Копривщица.
Той е български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни периодични издания. От 1907 година Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“.
В края на октомври 1912 година Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация.
В края на януари 1916 година заминава като доброволец на Македонския фронт. На 2 октомври 1916 г. Димчо Дебелянов е убит край Демир Хисар в хода на Първата световна война.
Сред най - известните му произведения са: „Помниш ли, помниш ли…“, „Аз искам да те помня все така…“ и др.
Малинен дъх разпръскват твойте устни
Малинен дъх разпръскват твойте устни,
о, сладък дъх на майските цветя!
И преблажен е, който пръв откъсне
от тях малината на любовта!
Кокичета страните ти покриват,
посипани с брилянтена роса...
Ах! Кой щастливец нощем ще обвиват
къдриците на твоята коса!...
******
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Моарейн
До коментар #2 от "САТЪРА НА ХАНА":
Тодор Попов е написал чудесна песен по това стихотворение на Дебелянов. За съжаление правилата на форума не позволяват линк към тубата, но ако някой проявява интерес, казва се "Хорал". А ето и моето любимо стихотворение на Дебелянов:Черна песен
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
Коментиран от #4
05:49 28.03.2023
4 Моарейн
До коментар #3 от "Моарейн":
И още:СИРОТНА ПЕСЕН
Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.
Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.
Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.
Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.
Хубав ден на всички форумци.
05:53 28.03.2023
5 Факти
06:27 28.03.2023
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Госあ
Коментиран от #9
08:20 28.03.2023
8 Госあ
08:23 28.03.2023
9 Домаки♓
До коментар #7 от "Госあ":
" В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация.В края на януари 1916 година заминава като доброволец на Македонския фронт."
.........
Това го пише в горната статив и в "известна степен" отговаря на риторичния въпрос " как може да бъде пратен на фронта !!!"
08:38 28.03.2023
10 цербер
09:19 28.03.2023
11 Велик
Коментиран от #12
11:44 28.03.2023
12 Ееееех
До коментар #11 от "Велик":
Завръщаме се понякога, но няма кой да ти отвори вратата. Завръщаме се,колкото да видим, че е запустяла и ограбена. И въпреки всичко няма да я продадем. Къщата без хората нищо не струва. Няма да продадем мечтите и надеждите на тия, които приемаме като даденост и едва когато вече ги няма, оценяваме колко стойностни хора са били. Е, поне нашите бяха такива.13:23 28.03.2023
13 Роза
16:35 28.03.2023