11 май 1897 г. Бай Ганьо уби Щастливеца

Защо българите не сме щастливи?! Може би отговорът се крие във факта за бруталното убийство на Щастливеца.

На 11 май 1897 г. край пазарджишкото село Радилово е убит Алеко Константинов (Щастливеца).
Целта на покушението всъщност е неговият спътник Михаил Такев, адвокат и политик, който остава невредим.

Двамата, приятели и колеги от Демократическата партия, се срещат случайно в Пловдив на 8 май, където имат дела – по това време Щастливецът работи като адвокат. Такев кани писателя в родния си град Пещера, за да отпразнуват заедно празника на светите братя Кирил и Методий.

Вечерта на 11-ти, на връщане от Пещера към Пазарджик, те се отбиват за кратка почивка в село Радилово, където са били и сутринта. Минути след като напускат селото, им е устроена фаталната засада.

Само дни след трагедията, заговорът се разплита. Подбудител на нападението се оказва кметът на село Радилово, Петър Минков. Причината е абсолютно прозаична – между жителите на Пещера и Радилово отдавна тлее вражда заради спорна гора и земя.

Освен това кметът ненавижда Такев, тъй като са политически противници. Минков решава да се възползва от сгодния случай и да организира покушение срещу депутата.

Съдебният процес срещу престъпниците трае само пет дни – от 3 до 7 ноември 1897 г. Физическите убийци, радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов, заедно с кмета Петър Минков, са осъдени на смърт. Тъй като Салепов е непълнолетен, заменят смъртната му присъда с 15 години затвор. На 13 април 1898 г. Минков и Топалов са обесени в Пазарджик.

Алеко Константинов е автор на пътеписите "До Чикаго и назад", "Какво? Швейцария ли?", "През марта на Чепино" и на фейлетоните: "Бай Ганьо", "Миш-маш", "Разни хора - разни идеали" и други.