"Напразни усилия на любовта", или краят на илюзиите

Новият спектакъл на Театър „София“ - Шекспировата комедия „Напразни усилия на любовта“, който ще се играе на 11 и на 22 октомври, още с първата си сцена тръгва на нож към захаросаните илюзии и клишетата. В модерния и неординерен прочит на режисьора Крис Шарков вместо ренесансова будоарна пищност веднага ни блъска демонстративно мизерен пънк, разтърсен от пиянския гърч на съвременни хедонисти, които се забавляват в нещо като стадион или дискотека.

Двама от класическите герои на комедията - Дон Армадо и Комарчето, пък сблъскват възгледи в привнесен минималистичен диалог, в който скепсисът оборва романтичната визия за света: „Дворец!“ - „Декори“. - „Герои!“ - „Хора“. - „Любов!“ - „Лъжа...“. Малко по-късно Комарчето на яростния Борис Георгиев ще спука надуваемата секс кукла, с която един отвеян и блед Дон Армадо на Михаил Милчев танцува във вихъра на въображаеми чувства. Край на илюзиите.

Историята за Фердинанд - крал на Навара, и неговите придворни, дали обет за целомъдрие и прилежание в учението, и френската принцеса, пристигнала със своите дами да урежда спорните земи на Аквитания, всъщност се гради на разпадаща се илюзия - че чистата „идеология“ може да битува недокосната от човешкото. Знаем какво се случва: рицарите се влюбват, а дамите ги вземат на подбив заради невъзможния обет и престъпения дълг.

Илюзия е и това, че „Напразните усилия...“ са комедия: накрая кралят на Франция умира „задочно“ и младите трябва да поставят за дълъг срок любовта си на изпитание. Но при Крис Шарков това не е всичко: тук „главните“ влюбени (героите на Дария Симеонова и Юлиян Рачков) заиграват мълниеносна игра на независимост и надмощие, а на сцената има басейн... Да, илюзия е и това, че не е „бон тон“ жанрът на шекспировите пиеси да се променя...

Самият режисьор твърди, че в интерпретацията на творбата го интересува политическият момент, най-вече нагонът за власт у млади хора, които тук де факто са „овластени“ да управляват държави и съдби. Това сякаш се усеща в Брехтовския фрагмент на „театър в театъра“, когато биомеханиката обяснява движението на масите нагоре и надолу в социалната йерархия, но общо-взето - единствено там. Иначе въпреки „идеологията“ новите „Напразни усилия...“ си остават спектакъл за любовта - като предизвикателство, като обещание, като обсесия.

Ефектната музика в постановката е на Георги Георгиев от „Остава“, сценографията - на Венелин Шурелов, костюмите - на Елица Георгиева. Сред свежия актьорски състав се открояват още Силвия Петкова, Мила Банчева, Юлиян Малинов, Мартин Гяуров, Йоанна Темелкова и др.