Във Витебск се проведе 32-ият фестивал на изкуствата "Славянски базар", който тази година е с впечатляващ мащаб – близо 6000 артиста от 35 страни, на 23 локации участваха в 200 културни прояви!
На XXXII Международен фестивал на изкуствата "Славянски базар във Витебск", в който тази година се проведоха стотици културни мероприятия на открити сцени разположени в двадесет и три точки в алеята на занаятчиите. Песни и танци се вихриха зад всеки ъгъл, но най-интригуващото бе, че на всички тези сцени и площадки можеха да се видят най-големите театрални и естрадни звезди на Беларус. Така съдбата два пъти ме срещна с голямата актриса на Беларус Раиса Грибович.
По повод фестивала и актьорските прояви на тазгодишната сцена на един от най-мащабните форуми на изкуствата в света беседвах с актрисата Раиса Грибович и то не къде да е, а в имението на великия художник Иля Репин.
Майката на Серьога ("Още веднъж за любовта")
Коя е Раиса Грибович?
Родена е на 1 януари 1961 г. в село Каменка, Мендигарински район, Кустанайска област, Република Казахстан. От 1979 до 1981 г. учи в Гродненското културно-просветно училище. От 1982 г. работи в Националния академичен драматичен театър "Якуб Колас". От 1984 до 1988 г. учи в Държавния институт за театрално изкуство (Москва, Русия).
Малвина ("Нестерка")
Раиса Грибович е удостоена с множество награди и отличия, сред които от 2006 г. - Диплома на Министерството на културата на Република Беларус. 2010 г. - почетно звание "Човек на годината на Витебска област". 2011 г. - значка на Министерството на културата на Република Беларус "За принос в развитието на културата на Беларус".
Хава ("Саймън музикантът")
2013 г. - специална диплома „За яркия образ на майката на Димон в пиесата „Лифт“ на X Московския международен фестивал на камерните театри и представленията на малките форми „Славянска корона“ (Москва, Русия). 2016 г. - Почетна грамота на Министерството на културата на Република Беларус. Във Витебск театралната актриса Раиса Грибович проведе урок в „Училището на младия преподавател“ . Обича да пее народни песни.
Церемониалмайстор ("Приключенията на Чиполино")
- Как се чувствате на Международния базар на изкуствата тази година?
- Прекрасно! Като всеки един актьор се чувствам в свои води, на точното място, защото целият този фестивал във Витебск е една голяма сцена.
- Проведохте урок в „Училището на младия преподавател“. Как мина този урок, има ли надежда сред младите преподаватели и актьори?
- Разбира се! Във Витебск, на тези прекрасни артистични трибуни всеки един от нас може да е в ролята и на преподавател, и на актьор и на зрител. Проектът е насочен към обучение на лидери от ново поколение, успешни млади оратори, се изпълнява от регионалната организационна структура на Беларуското общество на знанието във Витебск не толкова отдавна. Но получените междинни резултати, както и интересът, който Школата за млад преподавател предизвиква сред учениците и студентите, показват, че на мнозина инициативата се хареса и се оказа много полезна за момчетата и момичетата. Така че през новата учебна година ще продължим.
Барабуля ("Вещицата и динозавърът")
- Вие сте обожавана от зрителите, но нямате все още звание „народна актриса“. Защо?
- Напротив! Аз съм най-народната актриса, защото народът ме обича и аз него. Това е званието – признанието на народа!
Фьокла Кузовникова ("Още веднъж за любовта")
- Великолепно пяхте народни „частушки“! За мен бе истинско удоволствие да ви слушам!
- А, това е за настроение. При народното пеене на „частушки“ се изисква много артистизъм.
- Споделихте ми, че навремето сте работили с български режисьори....
- Режисьорите Йордан Славейков и Димитър Димитров поставиха навремето 2013 година „Домът на Бернарда Алба” в Беларус на голямата сцена на Националния академичен драматичен театър „Якуб Коласа”, където бях в ролята на Бернарда Алба. Онази Бернарда е страстно червена в желанието си да наложи траур и подчинение. В действието се вплитаха и същества, живеещи паралелно в „Домът на Бернарда Алба”, но в друго измерение... Понякога двете им паралелни реалности се засичат. Съществата (Хор-ът) нарушават границата, когато в дома има смърт... и когато усещат предстояща такава. Но не това е най-интересното. Постановката си е постановка.
Трябваше да дойда в България на турне. Всичко беше уредено. Бяха напечатани плакатите, но се смени рязко ръководството на театъра и турнето се провали. Така и не дойдох в България.....Толкова ме беше яд!
- Не се ядосвайте! Ще дойдете в България. Ние винаги се радваме на толкова талантливи актриси, каквато сте вие.
- О, Благодаря! Поздрави на България с народна закачлива песен!
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД, „Славянски базар“, Витебск, Беларус
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Ахмедката
16:05 20.07.2023
2 Гошо
16:08 20.07.2023