Директорът на Националния филмов център: 2023-та е най-силната година за българското кино

2023 г. е най-силната година за българското кино от 2015 г. насам. Това сподели Петър Тодоров, изпълнителен директор на НФЦ. През септември Варна отново ще бъде столица на българското кино. От 20-ти до 28-ми септември морският град ще бъде домакин за 41-ви път на единствения по рода си фестивал на новото българско кино "Златна роза". Фестивалът, организиран от Национален Филмов Център и Община Варна тази година ще предложи силна селекция от 12 български пълнометражни игрални филма в основния си конкурс, също така многообразни като жанр и стил филми в програмата "Открити хоризонти", както и седем конкурсни програми от късометражно кино. Ще бъдат включени и съпътстващи събития като изложби, дискусии и представяния на книги. Тодоров разказа повече подробности за предстоящото събитие.

"Българските филми се забелязват все повече. Това е така от началото на 2022 г., която беше много успешна за всички български филми и много зрители влязоха на тях. Тази година продължава тази тенденция, тъй като авторите и продуцентите на самите филми отделят много по-голямо внимание на тяхното разпространение, отколкото в миналото. Относно програмата на 41-та "Златна роза", знаете, че фестивалите са неотменна част от филмовата индустрия, тази година ще представим над 50 нови български филма. От които е важно да се отбележи, че 29 са дебюта - както пълнометражни, така и късометражни дебюти", сподели Тодоров, пред БНР.

В конкурса участват 26 късометражни продукции, 12 пълнометражни, а новото, което е различно от предходните фестивали е, че ще могат да бъдат гледани и български сериали. Визията на фестивала е вдъхновена от 80-годишния юбилей на актрисата Меглена Караламбова, която е изработена от Николай Тонков. Откриването ще бъде с филма на Тонислав Христов "Последният гларус". Освен това зрителите ще могат да видят и втория филм на режисьора Яна Титова "Диада", "Чума" на Иван Владимиров, победителя от фестивала в Карлови Вари "Уроците на Блага" на Стефан Командарев, както и други заглавия.

Относно откриването на фестивала с документален филм, Тодоров каза:

"Документалното кино е много подценявано у нас, тъй като нямаме традицията и нямаме специалните киносалони, в които то се излъчва. Но в последната една-две години става ясно, че хората искат да гледат документални филми, когато те бъдат разпространени и представени по правилния начин, когато намерят точната аудитория, за която са създадени. Добри примери има от миналата година макар, че част от тях не бяха финансирани от НФЦ, но пък им помогнахме с разпространението."

По думите му ковид пандемията е повлияла негативно на разпространението на филмите, но хубавото е, че 2023 г. ще достигне нивата на брой зрители от времето преди пандемията.

"До момента годината е много силна. Ние правим статистика при нас от 2015 г. и това е най-силната година от 2015 година до момента", отбеляза Тодоров. Той посочи, че направата на една продукция трае от 2 до 5 години, а финансирането в момента е същото както за 2022 г., а именно 44 млн. лв. От тях 26 милиона са българско кинопроизводство, разпространение, кино показ и фестивали, 15 милиона са по схемата за възстановяване на разходи и 3 милиона за български сериали.

"Проблемът е, че бюджетът дойде доста късно през годината, в началото на август и до края ние ще положим неимоверни усилия да можем да сключим договори с всички, които са спечелили и очакват финансиране. Миналата година сключихме около 240 договора, през тази до момента сме около 150. Движим се с добро темпо, но направата на един филм изисква време", отбеляза той.

Освен това каза, че през тази година до момента зрителите са били около 300 хиляди. В момента тече процедура по избор на български претендент за наградата "Оскар", комисията е сформирана и тя ще заседава на 5 септември.