Книжовната република на Рикардо Пикио

Благодарение на инициативата на Централната библиотека на Българската академия на науките, организирана в рамките на “Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ под егидата на вицепрезидента на републиката Илиана Йотова и с неоценимото съдействие на проф. Красимир Станчев (Университет Рома Тре, Рим, Италия) в тържествената зала На БАН „Марин Дринов“ се състоя честването на 100 годишнината на проф. Рикардо Пикио. Забележителна личност, голям приятел на България, изследвал и доказал ролята на старобългарската книжнина като основополагащ елемент в изучаването на славистиката и утвърдил голямото значение на традициите, създадени от българската литература и култура през Средновековието, заложени основите за развитието на други славянски култури.

Събитието не бива да остане затворено в рамките на едно дежурно отбелязване на годишнина, а заслужава широк отзвук, защото трудовете на Рикардо Пикио, освен че са безценен принос в изучаването на средновековната книжнина, отварят врати за нови научни познания. За да се множат гражданите на така наречената от него recpublica litterarum, онова толкова необходимо и днес общоевропейско духовно пространство, в което знанието за общите културни корени и диалогът между културите руши граници, предразсъдъци и омрази.

Изследванията му се занимават с историята на идеите, на културното развитие изобщо, в тях той прилага по-съвременни, новаторски подходи към средновековната литература, откроявайки общите корени между славянските култури.

Тържествената зала на БАН „Марин Дринов“ беше необичайно пълна не само с видни наши учени и официални лица, като Нейно превъзходителство г-жа Джузепина Дзара, посланик на Република Италия в България, проф. А. М. Тотоманова, проф. А. Е. Наумов, проф. Дж. Дзифер и др. Но и с публика, изкушена да научи повече за ролята ни в общоевропейската културна история и то чрез един външен поглед на учен, с мащабите на проф. Пикио.
Затова и от обществена подкрепа има нужда и идеята неговият архив да бъде съхранен и достъпен, грижата за което е поела Централната библиотека на БАН с огромното съдействие на проф. Красимир Станчев.

И още една важна тема, повдигната от вицепрезидента на Републиката, г-жа Илияна Йотова, заслужава широк отзвук и подкрепа, която е и нейна кауза от години: необходимостта от създаване на Български културен център, такъв, какъвто всяка европейска държава притежава. За да участваме активно в междукултурния диалог, да сме интегрална част от общото духовно пространство на Европа, от книжовната република, за която говори проф. Рикардо Пикио.

Проф. Елка Трайкова откри събитието, откроявайки значението и ролята на проф. Рикардо Пкио.
„… Неговите изследвания предизвикват широк отзвук сред научната общност и провокират духовни дискусии. Очертават нови пътища за анализиране на културните явления през Средновековието. В многобройните си трудове, проф. Пикио неизменно вплита текстове, създадени от българските средновековни книжовници. От тях извежда психографски, композиционно-структурни, стилно-езикови тенденции, еднакво показателни за целия славянски православен свят. В същото време той категорично отхвърля опитите да бъде подценявана или неправилно тълкувана същността и значението на средновековната българска литература, като се стеснява ролята ѝ само на посредник между византийската и славянската традиция. С авторитета на един от най-задълбочените изследователи на старобългарската книжнина, той налага в световната палеославистика формулата литература-парадигма. Обозначавайки с това, че нейните текстове задават идейните, формалните и езиковите модели, които следват всички православни славянски литератури в по-нататъшното си развитие. И с това убедително обосновава мястото на старобългарската книжнина в контекста на европейската духовност.“

Г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България:

„Имах невероятния шанс лично да се докосна до вселената на проф. Рикардо Пикио. Много назад във времето, но за мен това беше един изключителен период в живота ми… Искам да си спомня пред вас за една човешка среща в кабинета на проф. Мирослав Янакиев, впрочем и неговата 100 годишнина неотдавна мина…И ми позволете да направя едно малко лирично отклонение. И да благодаря на моите преподаватели, преди всичко на Вас, проф. Станчев, на всички онези, които ни отвориха очите и ни накараха по друг начин да четем иначе огромната и много сложна средновековна литература. Да ни накарат да прозрем в нея, че това не е просто един писан текст, а трябва да се отнасяме към него като симбиоза от култура, мистика, символика, философия, образи и светоусещане. Отвориха ни вратите за един нов свят, в който думи и образи се сливаха, за да обяснят сложната духовност на средновековието. Този нов подход идваше от хора, като проф. Пикио. От онези учени, които създаваха една нова, различна вълна във литературознанието, в която семантика и семиотика се смесваха…
Паметта и делото на проф. Рикардо Пикио ни задължават да не бъдат забравени. 100 годишният юбилей има видима проекция и в наши дни. И в актуалната политика, и в геополитическото съперничество на територията на духовността, в опитите, къде по-успешни, къде даже смешни, за присвояване на история и култура в хибридните войни. Стигна се дотам, хуманитарните науки да се пренебрегват днес. Дори от някои не особено грамотни хора. Да се обявяват за безполезни, често пъти са извън приоритетите на власти и на политици… Живеем във време, в което духовните ценности са стъпкани, бих казала от калните обувки на невежеството. Котерийни борби и интереси заглушават гласа на интелектуалците. Но тежко греши онзи, който си е повярвал, че това ще трае дълго. А и не познава очевидно достатъчно добре уроците ни от дългата, сложна, много интересна и поучителна българска история.
Науката е свят на идеи и в интерес на България е политиците да го чуват и да приемат вдъхновение и за национална култура, за могъщата, но пренебрегвана територия на духовността и самосъзнанието. В този смисъл лично аз вече шеста година очаквам от тези, от които зависи да се вземе най-накрая политическото решение за създаване на Български културен институт, така, както имат всички страни в ЕС, с изключение на България. Институти като Гьоте, Камойш, Сервантес, Британски съвет, Чешки център, Френски институт, Италиански институт. От шест години предлагаме концепция, но очевидно други са приоритетите. То било служби, то било избори…“

НП г-жа Джузепина Дзара (на хубав български език)

„Неговите научни идеи, на които е посветил целия си живот, са оставили незаличима следа в изучаването на славянската култура и са допринесли за консолидирането и ползотворния обмен на идеи на български и италиански учени. Личност, с която се гордеем, че принадлежи на Италия, но също към широкия кръг от личности на световно ниво, способни да водят диалог със света от по-обширно гледище, принадлежащи на тази широка страна, която той наричаше recpublica litterarum.“

Зам предс. БАН, проф. Евдокия Пашева:

„Белязан от много споделени колегиални и приятелски контакти, е бил пътят на проф. Рикардо Пикио през българските духовни пространства. Маркирайки всички етапи от многолетната история от Средновековието, през възрожденските автори до творчеството на Пенчо Славейков. С авторитета си на международно признат учен, той не само аргументирано очертава, но и пламенно отстоява суверенното място на старобългарската литература, език и книжовност в световното културно наследство. За него те са съкровище, което трябва да обединява усилията на учени от много страни. Нужно е да отдадем почит на един верен и предан приятел на България. Но също така е важно, да поемем отговорността заедно да работим за създаване на ново поколение учени, отдадени на каузата на българистиката.“

Основен доклад изнесе проф. Красимир Станчев за личността и делото на проф. Рикардо Пикио, изиграл огромна роля и за личния му професионален избор като учен и изследовател.

Проф. Джорджо Дзифер

В края на вечерта бе открита изложба за живота и научното дело на проф. Пикио, подготвена от екип на КМНЦ и ЦБ-БАН, под ръководството на проф. Красимир Станчев (Университет Рома Тре, Рим, Италия).

На изложбата, освен фотоси на непубликувани досега материали от архива на проф. Пикио, могат да се видят оригинални експонати като дипломната му работа върху Пенчо Славейков (1946г.), грамотата за присъдената му международна награда „Братя Кирил и Методий“ (1983г.), ордени, медали, фрагменти от кореспонденцията му с видни световни и български учени като Р. Якобсон, П. Динеков и др.

Рикардо Пикио Роден е на 7 септември 1923 г. в Алесандрия, Италианско кралство. Завършва славистика в Римския университет „Ла Сапиенца“. През 1947г. е редактор в списание „L’Avanti“. Две години преподава италиански език (1948 – 49) във Варшавския университет, където под влияние на Тадеуш Лер-Сплавински се насочва към палеославистиката, а после специализира българистика в Париж при Роже Бернар и стара руска литература при Андре Мазон. Между 1953г. и 1961г. е професор в университетите на Флоренция и Пиза, а след това оглавява Института по славянска филология в Римския университет „Ла Сапиенца“ (1961г. – 65г.). През 1965г. – 1966г. е гост-професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, а от 1968г., в продължение на почти две десетилетия, е професор по славянски литератури в Йейлския университет в Ню Хейвън. Когато се връща в Италия през 1985г., Рикардо Пикио става професор по руска, църковнославянска и българска литература в Университетския източен институт в Неапол, където през 1993 г. се пенсионира.

Чуждестранен член на БАН (избран през 1981г.), Лауреат на Международната награда „Братя Кирил и Методий“ 1984г. Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1988г.). Умира на 13 август 2011г. в Ню Хейвън, Кънектикът.