Режисьорът Николай Василев за филма "Ваклуш", посветен на една от най-енигматичните личности на България

Филмът "Ваклуш" е посветен на 100-годишнината от рождението на духовния учител и е своеобразен разказ за житейския път и идеите на една от най-енигматичните личности на България. Това коментира в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Иванов режисьорът на документалния филм "Ваклуш" Николай Василев. Ваклуш Толев е богослов по образование, лектор, автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика.

Филмът "Ваклуш" дебютира на София Филм Фест тази година и това е най-гледаният филм от програмата с документалните филми, сподели още Николай Василев и разри, че филмът е включен след това и в програмата на София Филм Фест на път, където фестивални филми се представят в различни градове на България. "Аз имах очакване, че ще има интерес, защото Ваклуш е познат на една по-възрастна аудитория, част от която вече си е отишла. Така че аз исках да върна спомена за него. Интересът е доста по-голям отколкото аз очаквах в една нова насока – младите хора", допълни той.

"Ваклуш" е свръхличност, сподели още режисьорът: "Той е не толкова говорител на думи, той по-скоро говореше с идеи, не с думи. И човек трябва да има определено някакво ниво, за да може да вникне в неговите концепции. Той е изразител на нови тенденции, а не просто компилатор на нещо старо и парфюмирайки го през своя собствен поглед".

"Това, което е силно и завладяващо при него е, че той преживява духовна будност в Кърджалийския затвор, където е бил пратен като враг на народа. Той е демонстрирал как духът може да победи затвора, защото всеки един от нас е затворник на собственото си тяло. Той казва, че за него страданието не съществува – то е развитие или че злото не съществува, то е нееволюирало добро. Как да не е интересен такъв човек и как да не е хвърлил мост към всяко поколение, защото за всеки един човек идеята за страданието и за злото стоят в битието му като проблеми", сподели още за идеите Ваклуш Толев Николай Василев.

"Фундаменталното в учението му е, че не сме грешници, които да чакат изкупление или да бъдат наказани с карма. Ваклуш Толев казва, че всеки един човек има вложено божество, т.е. бог е вътре в нас и чака да бъде събуден. И всеки един човек е бог в развитие, което е най-оптимистичната теза на бъдещето, - разказа още режисьорът, - защото смисълът на живота е да се обожествяваме, а не само да го консумираме".

Филмът е направен от архиви, трупани в продължение на 20 годни, - сподели още Николай Василев: "Трябваше чисто творчески да се опитам цялата тази многотия и разнообразие да ги прекарам през някакъв фокус, в който да излезе артистичен продукт. Професионалният подход на един режисьор е да се опиташ да влезеш в героя си, да усетиш неговата психология, но след това да се отдръпнеш, за да можеш все пак да изградиш формата. Трябва да си емоционално по-независим от героите си. В случая с Ваклуш няма как да съм емоционално независим, тъй като 20 години го снимам. Освен това, нещата, които съм научил от самия Ваклуш, са ми променили съзнанието, така че са ми станали съдба. Аз се забавих с този филм толкова време, защото се опитах да се дистанцирам, да погледна нещата отвън, но не съм проявил чак толкова голямо безжалие като при другите си проекти, защото посланията на Ваклуш са толкова важни, че се опитах да минимизирам щетите".