ЧРД 95г! Легендата на българската естрада Маргрет Николова пред ФАКТИ: Българските управници да имат повече топлина и любов към хората

95г - Честит Рожден Ден, Маргрет Николова! Току що говорих с нея по телефона! Както винаги по традиция пяхме "Юнга, Юнга, подай ми ръка!" Бях на гости в град Трън при легендата на българската естрада Маргрет Николова. За тези, които не знаят Маргрет Николова първа изпя песента "Любовта на Юнга" по текст на Ваня Петкова, моята майка. Песента беше шлагер цели 30 години! Маргрет Николова първа изпя и "Альоша". Днес, на 95 години тя ми пя "Юнга, Юнга" по телефона , а аз ѝ честитих рождения ден с Happy Bithday!

"Животът ми е песен и песента е моят живот, сподели певицата на вечните шлагери Маргрет Николова, която днес празнува 95-годишния си юбилей. Тя отбеляза, че по отношение на творческата си дейност е изживяла прекрасно, красиво, мелодично време. "Не слязох от сцената повече 70 години - какво по-хубаво от това? Хубавите неща не трябва да подлежат на промяна, а да се пазят и продължават. "Доволна съм от живота си на певица и съм щастлива", каза тя, като акцентира, че най-любимите ѝ концерти са били тези в армията. "Така, че концертната ми дейност в армията ми даде много незабравими мигове, сподели тя. "Армията ми даде много. Първо: желязна дисциплина, нещо нетипично за хората на изкуството. Армията ме научи винаги да следя за перфектния си външен вид - от главата до петите. Армията ме научи на подбор на материала - песента да е преди всичко със съдържателен текст", акцентира Маргрет Николова. Тя каза още, че природата е магията, която я презарежда вече цели 95 години. "Доброто, ведро настроение, положителните мисли, позитивизма, добронамереността, слънчевата усмивка - всички тези добродетели на състоянието на духа спомагат за дълголетието, убедена съм!", смята Маргрет Николова и разказа, че много се вълнува от всичко, което се случва както в страната, така и в чужбина.
"Не бих се наела да давам съвети, но бих пожелала на българските политици и управници да имат повече топлина и любов към хората, към народа и към тези, които ги представят - към народните представители, министрите. Бих им пожелала да са добронамерени, позитивни, оптимисти и да си вършат делото с много позитивизъм и любов. Тогава, може би, и работата им ще бъде по-съдържателна", каза Маргрет Николова. А младите съветва: радвайте се на младостта, защото младостта е много, много красива.

Коя е Маргрет Николова?

Маргрет Николова е легендата на българската естрада! Родена на 10 октомври 1928 година в София. Завършва Държавното музикално училище през 1951-а със специалностите „пиано" и „пеене". Солистка е на художествения ансамбъл „Лиляна Димитрова" при ЦК на РМС през 1945–1948. През 1960 г. постъпва в смесения хор на Българското национално радио, а от 1963-а до 1977-а е солистка на Армейския естраден състав към Театъра на народната армия. Първата поп певица в България, завоювала обществено признание – орден „Червено знаме" и „Кирил и Методий" II степен, е сред артистите, които формират облика на популярната музика у нас в основополагащия ѝ период.

Концертната ѝ дейност продължава повече от 70 години - 7500 концерта и гастроли в Русия, Полша, Иран, Финландия, Унгария, Сърбия, Чехия, Германия, Куба, Алжир, Англия и Австрия. Явява се фестивала в Сопот през 1964-а и печели трета награда. Има челни призове от Фестивалите на дружбата в Братислава, Москва и Варшава. През 1969-а дуетната ѝ песен с Петър Петров „Любили сме, любили" (музика Атанас Бояджиев, текст Богомил Гудев) е обявена за „Мелодия на годината". През същата 1969-а изпълнява с Кирил Семов „Сън сънувах" (музика Атанас Бояджиев, текст Богомил Гудев) и печелят голямата награда на „Златният Орфей" за българска песен. Маргрет е царица на старите градски шлагери и руските романси. Прави дуети с Николай Любенов, Петър Петров, Кирил Семов, Петър Чернев, Георги Кордов. Член на журито от основаването на фестивала „Златен кестен" в Петрич и председател на журито на „Под липите" в Стара Загора. Тя е на 72, когато прекратява певческата си кариера. Съпругът ѝ Петър Николов приживе издава „С песен в живота" - книгата за Маргрет, екземпляри от която имат само най-близки хора на семейството.

Най-известните песни от репертоара ѝ са „Любовта на юнгата" по стихове на Ваня Петкова, „Пролет моя", „Птици мои", „Песен за майката", „Целуни ме", „Твоята китара", „Ропотамо", както и дуетните „Сън сънувах" (с Кирил Семов), „Любили сме, любили" (с Петър Петров), „Малка къща сред полето" (с Георги Кордов) и „Альоша" (с Геогри Кордов). За нея Зорница Попова създава музиката към песента „Да бъдеш жена" по текст на Блага Димитрова. За Маргрет творят мелодии Тончо Русев, Йосиф Цанков, Светозар Русинов, Ангел Заберски, Петър Ступел.

- Маргрет! Честит 95-и рожден ден! Честит юбилей! Бъдете здрава, дълголетна и все така с млад дух! Какво си пожелавате днес?

- До края да ме държат краката и да съм с този блестящ разум! (Смее се!) Благодаря ти за поздравлението, Оля! Иконата, която ми донесе за 90-та ми годишнина от Москва е над главата ми и ме пази! Редовно ѝ се моля, а когато я погледна се сещам винаги за теб.

- Да се върнем назад във времето, а то е доста....Как се чувствате на 95?

- Като изключим елементарните болежки, чувствам се много добре! Благодаря. Предвид, че живея сред природата, която ми дава сили и чист въздух всеки ден. Природата е моят елексир. Тя винаги ми е помагала не само за душевното ми и физическо равновесие, но и за моите изпълнения на сцената. Природата е магията, която ме презарежда вече цели 95 години. Живея в град Трън, не просто в подножията на планината и вътре в нея. Боровете са ме наобиколили отвсякъде и всяка сутрин ме захранват с тяхното вълшебно ухание и боров свеж въздух. Напоследък целият народ се е устремил на Запад, та и аз да не изостана съм на Запад, но не зад границата, а в прекрасната западна България - в град Трън.

- Каква е вашата рецепта на дълголетието?
- Не съм много по рецептите. Дълголетието някак си дойде от само себе си, дори съм изненадана, тъй като в нашата фамилия, освен леля ми, всички си отидоха много рано. Ето ме и мен сега пред вас - на 95 години. Като цяло дълголетието се дължи на няколко фактора: първо - генът. Сетне е духът, доброто ведро настроение, положителните мисли, позитивизма, добронамереността, слънчевата усмивка. Всички тези добродетели на състоянието на духа спомагат за дълголетието, убедена съм. Винаги съм живеела за другите, на сцената съм се раздавала, пяла съм за хората, за тяхното добро настроение, за да видя лицата им щастливи и усмихнати. Целяла съм да достигна до душата на публиката. Да я заредя с позитивно настроение и да пръсна щастие към тези, които ме слушат и гледат. Раздавала съм се на хората, и това не ме ощети, напротив, това ми помагаше. Трети, немаловажен фактор е - обкръжението. Много е важно човек с какви хора ще се заобиколи. Имала съм щастието да бъда в прекрасно обкръжение както в семейството си, така и на прекрасните си колеги. Важно е каква енергия човек ще поема цял ден в съответното обкръжение. Затова един съвет - старайте се да си подбирате хората, с които общувате, те да са позитивни, да не се оплакват, да вярват, да са лъчезарни и положителни. И това помага, повярвайте ми.

- От тези 95 години живот, колко от тях преминаха на сцената?
- На сцената преминаха точно 70 години от моите 95! Започнах творческата си кариера през октомври 1948 година и до пенсионирането си останах на служба във въоръжените сили на България. Най-прекрасните ми години, прекарани в ансамбъла на МВР, после в ансамбъла на армията, в естрадния оркестър на армията. Работих и с Концертна Дирекция и като изпълнител, и като жури. Това бяха годините, в които старата градска песен беше бум.

- Кои бяха най-любимите ви песни в репертуара?
- В нашето семейство много се пееше. Имах усещането, че всички сме родени с песен. Пеехме както откъси от популярни опери и оперети, така и градски песни. Пеехме всички. Вуйчовците ми се събираха на самоковски зелник приготвен от баба ми, която е самоковка. Забравяха, че ги е събрал вкусният зелник. Започваха с песните, така че ги чуваха в цялата околия. Първите ми любими песни бяха тези, които чух още от моите родители. После вече, когато станах професионална певица, се улових, че любими са ми изпетите от мен песни на големия наш музикант и композитор Йосиф Цанков. Целият ми творчески път е изключително много свързан с Йосиф Цанков. Сега продължава дружбата ми с неговата дъщеря - Анастасия Цанкова.

Точно той ме запозна с популярната и много нашумяла тогава поетеса Ваня Петкова, вашата майка. А това запознанство ми даде много. Първата песен, която записах на патриарха на поп жанра Йосиф Цанков бе "Любовта на Юнгата" по стихове на Ваня Петкова. Тази песен стана шлагер и се задържа в топ-класациите на хитовете цели тридесет години. За времето си "Любовта на Юнгата" беше най-големият шлагер. Ваня дебютира с това стихотворение на естрадната сцена.

Кое прави една песен хит - хубавият текст и лесната за изпяване и запомняща се мелодия. В "Любовта на Юнгата" ги има и двете. Поисках да запиша тази песен, защото Ваня Петкова ми беше и остава любима поетеса. Въпреки че тогава, през 1965-а, и тя беше младо, но изключително талантливо момиче с бунтарски характер. Стиховете ѝ се преписваха на ръка и се превръщаха в настолни на всички влюбени момичета, рецитираха я навсякъде. Тогава нейната поезия изгряваше, но не постепенно, а изведнъж, като запалена с бензин факла. Много я харесвах - и като личност, и като поетеса. Почти на всеки мой концерт ме викаха на бис с "Любовта на Юнгата" и залата пееше с мен. Много песни съм записала на композитора Йосиф Цанков, но само една на Ваня Петкова - "Любовта на Юнгата" и тя остана завинаги в моят репертоар! Всички я знаеха, пееше се навсякъде. Друга много любима песен в репертоара ми беше безспорно "Альоша", аз я изпях първа. И сетне вече мога да сложа "Пролет моя".

- А кои бяха най-любимите ви колеги и партньори на сцената?
- Любим колега, с когото много песни изпяхме в дует, бе Георги Кордов, разбира се. Прекрасно работих с Кирил Семов, с Николай Любенов. Известно време работих и с оркестър "Гамбринос" с богат репертоар от стари градски песни с Иван Петров. Много добре съм работила и с Дони Милчева и Мими Севлиева. Не знам дали тези имена ще говорят нещо сега на новото поколение, но не трябва да се забравят.
Един велик етап от живота ми премина с руските ми колеги. Не помня вече колко турнета съм имала в Русия. Винаги с удоволствие се връщах в тогавашния Съветски съюз. Там публиката е много сърдечна, културна и благодарна. Непрекъснато имаше много зрители, огромна посещаемост на концертите, залите бяха препълнени. Българските изпълнители винаги бяха приемани изключително добре и на ниво, а нас с Кордов просто ни обожаваха.
Пяла съм в Ансамбъла на армията с Борис Рубашкин и Валентин Русецки. Много добре си спомням Лев Лешченко, с когото съм имала съвместно турне в Полша - много приятен, красив и етичен тогава млад колега. Истински джентълмен! Запомнила съм го като скромно и свито момче - едва прохождаше в изкуството. Сега е голяма звезда. Финалната песен на фестивала в Полша я пяхме заедно с Лев Лешченко. Прекрасно помня Йосиф Кобзон. Жалко, че си отиде. Но пя до последно! През 1964-а заедно бяхме на грандиозен фестивал в Сопот, Полша. На турнето ме съпровождаше съпругът ми, който чудесно говореше руски. Аз, за съжаление, заради падежите така и не проговорих. Но тогава с Кобзон много се сприятелихме и неотлъчно бяхме заедно след участията на сцената. След време имахме още няколко съвместни обиколки с Йосиф Давидович. Спомням си турнетата с Макаров и прекрасната Венера Майсурадзе. Невероятно талантлива и красива - като всички грузинки! Много са колегите, с които съм пяла на сцените, страх ме е сега, на тази възраст да не пропусна някого. Да са живи и здрави тези, които са живи! Много от тях ми се обаждат, поддържаме връзка до ден днешен. Уви, много от талантите си отидоха. Често пъти се чувствам даже самотна без тях.

- Неведнъж сте участвала във фестивала „Златният Орфей". Как си го спомняте?

- Това беше един голям празник на българската песен. "Златният Орфей" популяризираше българската песен, българските автори в чужбина. Условието беше задължително да се изпее по една българска песен. Второ, това беше прекрасна възможност тук, в България, да се срещнат и съберат звезди от цял свят в Слънчев Бряг, дори от немислимо далечна Куба. Организираха се рецитали на големи певци. Гостуваха много чужди певци от цял свят. С моя колега Кирил Семов записахме и изпълнихме на "Златния Орфей" "Сън сънувах", която също като "Любовта на Юнгата" стана голям шлагер и получи голямата награда. Пазя прословутата статуетка в дома си на почетно място, заедно с другите си трофеи - "Златният кестен", "Заслужил артист" и т.н. Носител съм и на награда за цялостно творчество - много престижно отличие за онова време. Станах "заслужил артист" през 1964 г. Това много ме трогна, тъй като тогава се възприемаха по-насериозно изпълнителите на класическа музика. Направлението "естрада" беше прохождащо. И, когато получих толкова голямо отличие като поп певица, всички останаха изненадани. Трогнах се, че са ме оценили. Може да се каже, че аз съм класик в жанра. А сега вече съм и доайен, защото съм най-възрастната - на 90. Да се върнем на "Златния Орфей". Този фестивал беше празник както за нас, изпълнителите, така и за публиката.

- Кои бяха най-запомнящите се концерти?
- Концертите ми в армията, разбира се! Като изключим фестивалите и турнетата, най-любимите ми концерти бяха тези в армията, когато се качвах на сцената, за да пея за нашата Българска армия, на нашите въоръжени сили. Армията ми даде много. Първо: желязна дисциплина, нещо нетипично за хората на изкуството. Армията ме научи винаги да следя за перфектния си външен вид - от главата до петите. Армията ме научи на подбор на материала - песента да е преди всичко със съдържателен текст. Много се държеше навремето на текста. Имах щастието да работя с много добри и интелигентни музиканти и композитори - с Емил Георгиев, с Кирил Дончев, с Вили Казасян, с Ангел Заберски, с Милчо Левиев, с Иван Петров и ансамбъла му за стара градска песен. Така че концертната ми дейност в армията ми даде много незабравими мигове. Незабравими остават ходенията ми по фестивали, турнетата и гостуванията ми в Русия, в Сърбия и в други държави.

- Бихте ли споделила някоя интересна случка от вашите турнета...
- Някои от най-интересните бяха в Куба и в Ирак. Паметта малко се опитва да ми изневерява, но въпреки това си спомням редица вълнуващи мигове от богатия ми сценичен живот. Тогава Германия се делеше на две: Западна и Източна. От Западна бяха изпратили на фестивала в Сопот също един много, ама много красив и невероятно гласовит певец. Кобзон като че ли видя в негото лице истински конкурент и започнаха да се надпяват. Надпяването беше на шега, разбира се - като диалог. Запомних го за цял живот. Беше невероятно за слуха и окото, а мощните им гласове направо кънтяха и цепиха въздуха. Незабравимо беше пътуването до Бухара, в Ташкент. Всичките източни републики тогава ни приемаха нас, българите, невероятно радушно. Изпъкваха със своето гостоприемство. Моят репертоар включваше и прекрасни фронтови песни, а те са вечни. Особено "Тьомная ноч" и „Огоньок".

- В коя страна не ви поканиха да пеете?

- Във Франция не съм пяла, а с имечтаех. Аз съм се учила от френския шансон и от руския романс. Обожавам Шарл Азнавур, който неотдавна напусна сцената на живота. Радвах се искрено, че даде няколко от последните си концерти тук, у нас. Ще ви призная нещо. Песента на Ив Монтан "Мъртви листа", по композиция на Жозев Кузма, всъщност ме насочи към естрадата. Дотогава бях класическа певица. Пътят ми към естрадата бе озарен от тази песен, която изпълних на френски в Ансамбъла на МВР. Изпълнението на тази песен бе чуто по радиото от композитора Ангел Заберски и Лиляна Цонева, и след това те ме поканиха на запис по една програма, в която световните шлагери се изпълняваха на български език.
В Америка не съм ходила. Не са ме канили там, никога не съм гастролирала там, по понятни за времето причини.

- А къде бихте се върнала сега?

- В Куба! На Острова на Свободата гостувах два пъти, и с удоволствие бих отишла пак! Прекрасна страна, прекрасна, темпераментна публика, сърдечни и топли хора. Въпреки че моите песни повечето бяха балади, те също ги приеха много близко до сърцата си.

- Ако можехте да върнете времето назад бихте ли променили нещо?

- Ако става въпрос за творческата ми дейност - не, не бих променила нищо. Изживях прекрасно, красиво, мелодично време. Не слязох от сцената 70 години! Какво по-хубаво от това? Хубавите неща не трябва да подлежат на промяна, а да се пазят и продължават. Доволна съм от живота си на певица и съм щастлива!
Ако можех да върна времето назад в личен план - първо, бих върнала дъщеря си, ако можех. Наскоро чух една сентенция по радиото, че "който живеел със спомените си бил самотен". Не съм съгласна с това, защото зависи от спомените. Аз съм щастлива, че имам много, много спомени!

- Какво бихте искали да направите сега, в този момент?
- Бих отишла отново да попея сега на онази гранична застава, където навремето младите войници ме посрещаха с аплодисменти и букети цветя.

- Имате толкова много албуми със снимки, кой се грижи за вашия архив?
- Съпругът ми дори написа книга за мен - „С песен в живота". Той я направи, без аз да знам. Изненада ме. Той беше военен и след като се пенсионира, реши да разкаже за творческия ми път. И тъй като често ме съпровождаше по време на турнетата, имаше поглед отблизо - беше свидетел на много случки. Водил си е тихом-мълком записки, защото аз отказах да се прави за мен книга. Една вечер се прибирам от работа - аз концертирах доста дълго, 50 години се задържах на сцената и виждам на пианото наредени няколко екземпляра. Но книгата не е за пазара, тя е само за приятели. А моят живот наистина мина с песен. Сега снаха ми, да е жива и здрава, се занимава с всичко това. Семейните албуми са отделно, професионалните – отделно. Снимките са подредени в тях, прицизно надписани с точна хронология. Тук, в албумите, са запазени не само незабравимите семейните мигове, но и тези от всичките ми турнета.

- Съжалявате ли за нещо в живота си?
- Всеки човек съжалява за много неща в живота. И аз, вероятно, ще съжалявам за много неща. Рано или късно идва моментът, в който си правим равносметката, пишем си отчета и изтърсваме на везните нещата, за които съжаляваме.

- С коя от Вашите песни бихте се поздравили за този юбилей? Коя бихте запяла сега, на рождения си ден?
- Обожавам поета Никола Вапцаров. А Йосиф Цанков преди години написа една великолепна художествена песен по стихотворението на Никола Вапцаров "Пролет моя". Винаги съм твърдяла, че това е моята ария в забавния жанр. Бих се поздравила с тази песен "Пролет моя". Плаша се от есента, не обичам зимата. Обожавам пролетта, когато всичко се ражда и цъфти. Тази песен за мен означава живот. Ако трябва да поздравя аудиторията, бих им изпяла пък песента на любимата си поетеса Ваня Петкова "Любовта на Юнгата" - като послание да се обичат един друг!

- Пеете ли сега в къщи?
- Разбира се! Всеки ден си пея или тананикам нещо. Животът ми е песен и песента е моят живот!

- Възприемате ли новите музикални вълни? Как ви се струват песните на новото поколение?
- Не мога да бъда критерий, все пак съм на възраст и сетивата ми доста поотслабнаха. Но бих могла да изкажа мнение. Има сред новото поколение много добри гласове, големи изпълнители. Но определено няма култура на пеене. Изявяват гласови данни, които дори не са обработени. Младите изпълнители не се стремят да покажат съдържанието, да почувстват песента, да развълнуват публиката с текста. Аудиторията просто се възхищава на едни хубави млади същества, с хубави тела, апетитно разголени. Навремето песните бяха изключително мелодични и смислени. Песните, освен с великолепните си ноти, се допълваха с много съдържателни текстове. Всеки можеше да ги запее и да ги запомни, нещо, което напълно липсва в съвременната естрада или т.нар. поп-музика. Сегашните песни с право ги наричат "парче", а не песен. В някакъв смисъл бих определила младите изпълнители в момента като гениални. Защото аз не бих могла да изпея това, което сега се композира - накъсано, начупено, без мелодия, без текст. Трябва наистина да си гений, за да изпееш нещо, което е далеч както от музиката, така и от поезията. Няма ли текст, който да ме води, не бих могла да изрека мелодията. Сега се повтаря едно и също както в музикален план, така и в текстови. Песните станаха опростени - два куплета и няколко ноти, това е!

- Какъв съвет бихте дали на младите изпълнители и творци?
- Бих ги посъветвала да слушат много музика, истинска музика. Да слушат и класика, въпреки че те нямат тази музикална подготовка и нагласа. Класическата музика дава познания в съдържанието, в богатия нотен диапазон, в музикалните фрази. Класическата музика е основата и от нея трябва да се тръгне. За да сътворят нещо хубаво, разбираемо и запомнящо се, не трябва да се пренебрегва класиката. Ще посъветвам младите изпълнители повече и по-сериозно да работят за развитието на гласовите си данни. Понякога имам усещането, че певиците се качват на сцената направо след като са се събудили от сън. От леглото направо скачат на сцената или в екрана. Нито са сресани, нито са подходящо облечени, с тия разкъсани, вероятно сега модерни дрехи, нито са се разпели. Все едно един спортист да го пуснеш на стадиона без да си е направил подготовката и разтяганията, ми той ще се секне на секундата и нищо няма да постигне като резултат. Тук е същото. Един изпълнител трябва да уважава сцената и изкуството, което прави. А това уважение се показва със сценично поведение. Сценичното поведение от своя страна се състои не само от маниери на държание на сцената, но и от подобаващ външен вид - прическа, сценичен красив костюм, открояващ се от ежедневното облекло. Вероятно, ако младите сега четат или слушат това, което ви говоря ще ми се смеят или ще ме упрекнат. Но не мога да възприема един чорлав човек със скъсани дрехи да ми крещи от екрана. Съвременната вълна толерира, че колкото си по-рошав, толкова си по-модерен, слушан и търсен. Едно време ние боготворяхме излизането на сцената и се стараехме всичко - от главата до петите, да е изпипано. Сега имам усещането, че както са излезли от леглото по нощници, несресани и неумити - и хоп на сцената.

- Какво бихте казали на тези, които се подиграват с историята?
- Младите не са виновни – те са или невежи, или ги купуват. Бих посъветвала всички да вникнат по-дълбоко в нашето минало, да не прелистват историята, а да я прочетат внимателно. Не осквернявайте приятелството. Пазете го. На младежите бих казала: Не се подигравайте с нас, възрастните! Дай, Боже, да ни надмините в годините и да усетите как страшно боли, когато ти мачкат светлите спомени от младостта.

- Какво бихте посъветвали новите български политици и управници?
- Много се вълнувам от всичко, което се случва както в страната, така и в чужбина. Не бих се наела да давам съвети. Времето е вече много, много различно. Но бих пожелала на българските политици и управници да имат повече топлина и любов към хората, към народа и към тези, които ги представят - към народните представители, министрите. Бих им пожелала да са добронамерени, позитивни, оптимисти и да си вършат делото с много позитивизъм и любов. Тогава, може би, и работата им ще бъде по-съдържателна.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Да бъдат здрави и щастливи. Всички трудности се преодоляват по-лесно с песен. Нека животът да е песен и да преминава с песен - като моя. Така душата и физиката се съхраняват за дълго млади.

- Госпожо Николова, скъпа Маргрет! Какво бихте си пожелала за тази знаменателна годишнина - 95 години?
- Както вече казах, пожелавам си да ме държат крата и да съм с този блестящ разум! Искам да благодаря на военните, че никога не ме забравят!
А на себе си пожелавам здраве и радостни мигове! Това съветвам и младите, непрекъснато им говоря: радвайте се на младостта, защото младостта е много, много красива!

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД