Нямаме никаква представа от къде идва вдъхновението, но един ден ирландският композитор Джим Уилсън решава да запише песента на щурците - онези весели насекоми, които издават доста успокояващ скрибуцащ звук, сякаш свирят привечер.
Но това, което направил, впоследствие се оказало доста необичайно. Той забавил записа до такава степен, че изведнъж този весел шум започнал да звучи все повече и повече като хор от човешки гласове. Колкото по-бавно звучал записът, толкова повече заприличвал на човешки гласове, пеещи в перфектна хармония.
"Аз открих, че когато забавя записа на различни нива, този прост и познат звук започва да се превръща в нещо много мистично и сложно... почти човешко", казва самият композитор.
Въз основа на откритието си Уилсън прави произведението си „Божият хор на щурците“ (God's Chorus of Crickets). В него няма музика в истинския смисъл на думата, няма инструменти, няма никакви допълнителни ефекти, въпреки че съществуват доста дебати по темата. Години след като записът е направен (през далечната 1990 г.) критиците още спорят дали ирландецът не е използвал някакви допълнителни ефекти, за да превърне пеещите щурци в хор.
Чуйте сами!
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА