95 години от рождението на Юлия Винер - абсолютната примадона

В продължение на повече от три десетилетия Юлия Винер- Ченишева / 1929 – 2010/ беше абсолютната примадона на националната ни оперна сцена. Може да се каже, че малко бяха постановките, в които тя не участваше, особено тези от големия, класическия репертоар. Нейният пробивен, изразителен плътен и силен драматичен сопран се отличаваше не само със специфичната, неповторима красота на тембъра, но и с големия си диапазон, с отличната техника и съвършената певческа линия. В своите близо 60 роли тя винаги беше първата, премиерната изпълнителка, предпочитана от диригентите и режисьорите. Винаги стабилна, готова. Тя не отлагаше спектакъл или репетиция, не маркираше, беше по немски прецизна, съвършена.

Родена е в София, на 17 юни 1929, под знака на артистичните и неспокойни Близнаци. Произхожда от семейство на руски евреи белоемигранти. Родът на Юлия Винер е изтъкан от прочути математици и архитекти, баща ѝ е сред основателите на застрахователното дело в България, а дядо ѝ е бил учител по български език на Фердинанд.

Учи музика от дете Отначало пиано, след това се посвещава на пеенето. От 1947 до 1951 е в Консерваторията, в класа на проф. Елена Ангелова- Орукин. След две години се явява на конкурс и е приета1за редовна солистка на Софийската народна опера.

Дебютът ѝ е на рождения ѝ ден – 1 юни 1954 година /!/ в една голяма и твърде трудна, особено в певческо отношение роля – Леонора от Вердиевия „Трубадур”. Диригентът Асен Найденов е във възторг от качествата и сигурността на дебютантката. Той ще стане „нейният диригент”, а тя – „неговата певица”. Ще работят дълги години заедно плодотворно на националната ни сцена. Зареждат се роля след роля: Амелия от „Бал с маски”, Ярославна от „Княз Игор”, Лиза от „Дама Пика”, Татяна от „Евгений Онегин”, Донна Анна от „Дон Жуан”, Дездемона от „Отело”, Сента в „Летящият холандец”, Елза от „Лоенгрин”, Тоска, Виолета Валери, Мюзета, Аида, Леди Макбет, Мадалена от „Андре Шение”, Турандот, Абигаил от „Набуко”, Одабела от „Атила”, Луиза Милер...

Да, ролите на Юлия Винер са различни, проблемни, изискващи гласов формат, музикалност, усет към стила на автора. В тях забележителната ѝ вокална техника и фразировка, умелия преход в различни по сила динамични степени, както и отличното медзавоче във височините, бяха наистина несравними, образец на голямо, забележително певческо майсторство.

Юлия Винер изграждаше своите героини главно по вокален и музикален път. В сценичен план търсеше едрите щрихи, окрупнените жестове, сдържаните мизансцени – една външна статика при една вътрешна динамика. Притежаваше красива сценична външност, изразително лице и мимика и типично излъчване на драматичка. Особено впечатляващи бяха нейните Аида и Елизабет от „Дон Карлос” и Леонора от „Трубадур”, в които талантът ѝ блесна по един неповторим начин. Това бяха и най- дълго играните ѝ роли в София , в страната, а и в чужбина.

Имаше изключителна музикална памет, която ѝ позволи да подготви един голям репертоар на български, италиански, немски. Заедно с примата сред мецосопраните, Надя Афеян / 1917 - 2000/ , народната артистка Юлия Винер беше постоянен гост- солист на Берлинската Щатс опера. Там цели 12 години носеше тежкия сопранов репертоар, при това на немски език/!/ и бе изключително високо оценена от публиката и критиката. Получи и званието „камерзингерин”, близко до нашето „народен артист”, с което бе удостоена още като млада, през 1965. Беше, както казват италианците, наистина „ la prima donna assoluta” / абсолютната примадона/. Днес просто нямаме първо сопрано от нейната класа.