Last news in Fakti

26 Май, 2024 05:45 3 515

Кирилица или българица

  • кирилица-
  • азбука-
  • история-
  • култура

Светите Солунски просветители никога не са били ромейски оръдия "с ромейска същност"

Милена ВЪРБАНОВА

Мой скъп приятел, писател и учен, живеещ от 40 години в САЩ, насочи вчера вниманието ми към текст, публикуван в сайта "труд" и озаглавен "Нетрадиционно слово за 24 май". Негов автор е Александър Димитров, име, което не ми бе известно досега, но което ме заинтригува. В други форуми Александър Димитров е представен като "предприемач, общественик, писател, автор на "Кратко ръководство за спасение на България".

Тезата, която г-н Димитров, защитава в "труд" не е нова - това е популярната напоследък теория, че "кирилица" не съществува, а маюскулната азбука, с която и днес си служим, създадена подир глаголицата, е съвършено различна от глаголическото писмо и трябва да се нарича "българица" - доколкото е изобретена в България и е поръчана от цар Симеон Велики за нуждите не на Великоморавия и славянството изобщо, а конкретно на българския народ и неговия владетел. В името на опазването на нашата държава от атаките на вече грецизираната Източна Римска империя.

Като историк не съм се занимавала с въпросите около Кирилската азбука Като ученичка и студентка бях приела наложеното в нашата историография мнение, че тя е създадена от Св. Климент Охридски, един от най-близките ученици на Св.Константин-Кирил Философ, за да опрости сложното глаголическо писмо. Ученикът, сам велик български просветител, я е нарекъл "кирилска" в чест на своя учител. Но като мислещ човек, който все пак е и свързан със словото, често съм се питала защо глаголицата и кирилицата са толкова различни - и само "опростена и превърната от минускулна в маюскулна" глаголица ли е кирилицата. Така че съмненията вече бяха покълнали в душата ми и логиката на Александър Димитров ми се стори убедителна.

Текстът на г-н Димитров е полемичен, с остри фрази, каквито аз самата обичам да пиша - а съответно и да чета. Ще оборя обаче от прима виста някои малко арогантни мнения, които той изказва, по простата причина, че не е историк и вероятно не познава всички изследвания относно етническия произход на Кирил и Методий. А също - защото, макар че се нарича "писател", не е достатъчно навлязъл в света на словото и модерната му "предприемаческа" нагласа донякъде го подвежда.

За какво иде реч?

В текста си Александър Димитров с апломб се опълчва срещу традиционно наложените в нашата историография внушения, че Солунските братя имат нещо общо с българската народност - цитирам:

"Но да се върнем на Кирил и Методий. Те са деца на ромейски аристократ. Дали майка им е българка („славянка”) или не, е въпрос недоказуем и напълно лишен от значение за определяне на тяхната принадлежност към Византия. Дори има нещо твърде унизително в това наблягане от страна на официалната българска доктрина върху националността на майката в жалък опит да си припишем някаква мнима заслуга към делото на Светите братя. Жалко, унизително, а ѐ силно в наш ущърб, когато това е сериозна теза и аргумент в официални речи и слова, защото се самопоставяме в очевидно слаба и губеща позиция. Какво от това, ако „може би” майката била българка. Та нали целият им живот и дело са ясно предопределени от същността им на ромеи в служба на ромейския патриарх и император!"

Александър Димитров греши. По въпроса за българския произход на светите братя от Солун излизат нови доказателства, като се почне с революционното изследване на авторите Михаил Маргаритов и Ангелика Маргаритоф-Хофер Едле фон Сулмтал, озаглавено "За Кирил и Методий" и публикувано още през 1989 г. от Издателство на ОФ. Маргаритови са баща и дъщеря, живеещи в Германия ( днешни данни за тях не са ми известни ), които въз основа на Пространното житие на Св.Константин-Кирил Философ, в което изобилства информация за рода на братята, незабелязвана дълги години от българската историческа наука - и на други източници - категорично потвърждават, че не толкова майката, колкото бащата на Кирил и Методий и целият им бащин род не е "ромейски".

Ето цитат от Пространното житие, в който самият Кирил отговаря на въпрос за своя произход, поставен му преди приема у хазарския каган:

"Като стигнаха там [т.е. в столицата], когато щяха да седнат на обяд у кагана, попитаха го: „Какъв е твоят сан, та да те поставим [на съответно място] според сана ти?“ Той рече: „Имах дядо, много велик и славен, който стоеше близо до царя. Но когато отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз потърсих предишната си прадедовска чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук.“ Те му отговориха: „Уместно и право говориш, гостенино.“ И оттогава почнаха да му оказват почести."

Кое царство, близко или съседно на Византия ( ИРИ ), обявена от Кирил за "чужда земя", в която дядото-изгнаник намира подслон, е съществувало около средата на 8 век, когато се предполага, че той - дядото - е живял ( Кирил, неговият внук, е роден през 827 г.) ? Ясно е, че става дума за неназованата България. Маргаритови - баща и дъщеря, привеждат и още доказателства, за българския произход на Кирил и Методий, които са умножени от изследванията на други наши съвременни изследователи.

Но капиталното доказателство е самата глаголица, която отговаря на всички особености на тогавашния български език. Писменост за даден народ не може да бъде създадена ( или пригодена ) от лице, което не е носител на езика на този народ и не е запознато в най-тънки детайли с неговото вековно развитие. От Пространното житие знаем, че Кирил, още преди да бъде изпратен от ромейския император като мисионер във Великоморавия, непрестанно се е интересувал от азбуки и писмени знаци.

Това е отразено в подробното описание на събитията по време на хазарската мисия, към които отново ще се върна. Твърде възможно е, както се смяташе и досега, Св.Кирил да е сътворил глаголицата още преди великоморавският владетел да поиска от императора книжовници, които да разпространят славянска писменост и да проповядват на славянски език в неговата земя. По въпроса на какво се дължи сходството на славянските езиците, какъв е общият произход на т.нар.славянски народи и какво означават понятията "словени, славини, славяни" - отговор може да се намери в множество - включително мои - съвременни публикации.

Така че най-жестоката (неволна) грешка на Александър Димитров, според мен, се съдържа в пасажа: "Та нали целият им живот и дело (на Кирил и Методий, М.В) са ясно предопределени от същността им на ромеи в служба на ромейския патриарх и император!"

Не, Светите Солунски просветители никога не са били ромейски оръдия "с ромейска същност". Подобна характеристика ги принизява и дори оклеветява. Делото им е създадено изцяло в полза на рода български, за принадлежността си към който те са имали кристално ясно съзнание, гениално защитено пред съда на ремския папа и съда на историята. Те са служили не на ромейския император и на патриарх Фотий, а на българския народ и на свързаните с него славянски народи. Това, че в даден момент интересите на Византия (ИРИ) и на славянството са съвпаднали, е изумителна съдбовност и отразява волята на Провидението делото на Солунските братя да просъществува във вечността - нине, присно и вовеки веков!

Димитров греши и относно "елинството" на гърците. Елин, комуто фалшиво се приписва "родоначалието" на гърците, е пеласг и няма нищо общо с подобни "потомци". Гърците са сравнително късни завоеватели в беломорския басейн, в анатолийския и балканския регион.

Но ако отбелязаните дотук грешки в текста на г-н Димитров, каквито и негативи да носят - първата представя в съвършено превратна светлина подтиците към подвига на Солунските братя, а втората - за гръцката цивилизаторска заслуга, е гръцка заблуда по отношение на цялото човечество, траеща три хиляди години - мога да нарека "неволни", дължащи се на недостатъчна осведоменост за съвременните научни разкрития - то потресаващото твърдение, че цар Симеон е ПЛАТИЛ новата азбука - "българицата" - не мога да си обясня с нищо. Освен с пренасяне на днешните покварени отношения между хората - към събитията от 10 век.

Александър Димитров се изразява буквално така:

"Ето защо Симеон поръчва създаването на новата българска азбука.

ПОРЪЧВА Я, ПЛАЩА Я И Я ПОЛУЧАВА! ЧИСТО НОВАТА БЪЛГАРСКА АЗБУКА".

Г-н Димитров, Вие великолепно сте изтъкнали мотивите на българския владетел да пожелае създаването на нова азбука за българския народ - азбука конкретно за българите, несвързана по никакъв начин с амбициите и дипломатическите ходове на Византия ( ИРИ ). Приемам такава идея, защото е логически обоснована. Да, това е твърде възможно от гледна точка характера на днешната ни азбука. Откъде обаче във Вашия текст се появява понятието "платил"? От предприемаческата терминология? От разбирането на днешната епоха, че всичко е стока? Тук Вашата бизнес настройка Ви е подлъгала в историческата реконструкция. Разполагате ли с исторически сведения, че предполагемото създаване на "чисто нова азбука" - "българица" - е заплатено с някакви банални дивиденти - финикийски знаци, злато, сребро, постове? Тази фраза анихилира много от качествата на Вашия текст.

Духовното дело днес е напълно маргинализирано. Никой истински творец не получава и грош в награда за своите постижения. Напротив, колкото по-голям е духовният подвиг, толкова повече той е потъпкван и обречен ва присмех и забрава. Заплащат се само ерзацът, лъжата, фалшификатът, пошлостта. Но всъщност, ако се замислим, великите духовни достояния никога не са били заплащани със звонк или с издигане в йерархията - в никоя епоха. Никога не им е бил поставян етикет с цена - защото това би ги обезценило. Творят ги люде, за които парите и постовете са скверн. Люде, за които златото е от Мамона. Божии люде, свикнали да живеят в монашеска бедност. Отплатата за тяхното дело не е в земния, а в духовния свят. И в бъдещето на техния народ, в прогреса и благополучието на тяхната държава.

Велик владетел като Симеон не би изсипал торба злато в нозете на хипотетичния творец на "българицата". А би му изказал с мъдри слова своята признателност. Своята и на българския народ.

Честна дума, аз не виждам защо да не продължим да наричаме азбуката си "кирилица" и да смятаме за неин творец Св.Климент Охридски. Не защото не разбирам вашите съображения, а защото смятам, че ако България продължи своя държавен път в едно справедливо бъдеще, като независима държава, нейните достояния и конкретно чисто българският характер на азбуката ни - ще бъдат признати в цял свят. Ако България загине или продължи да бъде жалък полигон на чужди сили и интереси, заливан от чуждоземна напаст - писмеността ни, както и цялата ни история, ще отшумят в небитието - независимо от името. Самото име България ще изчезне.

Г-н Димитров, въпреки изразените от мен несъгласия с някои моменти от Вашия текст, аз бях дълбоко впечатлена от статията Ви. От нея струи мощ - не е пресилено да я нарека титанична. Тя е вдъхновена от мъжествена обич към Отечеството, каквато бих желала да изпитва всеки българин. Ще си позволя да цитирам Вашите разобличения на чудовищното заличаване на българската историческа памет от страна на гърците по време на турското робство. Цитирам:

"– В началото на 19 век в Атон има две големи изгаряния на български книги, едното е в манастира Зограф в пещта за хляб.

– В манастира Св. Наум до Охрид са изгорени всички български книги.

– През 1821 г. по заповед на владиката Иларион Критски е изгорена цялата крита цели 400 години Търновска патриаршеска библиотека.

– През 1840 г. шуменският гръцки епископ изгорил всички български книги в яма при гробищата на село Въча.

– Унищожаването на надписа на Иван Асен в Станимака – Асеновград – надписа в Асеновата крепост."

Това е само малка част от системните, хладнокръвно планирани и осъществявани злодеяния на гръцкото духовенство. Нека българите, за които е въпрос на личен престиж на пльоснат телесата си на някой гръцки плаж по Великден, научат за тях.

А сега - обещаното връщане към описаните подробно в Пространното житие епизоди от хазарската мисия на Св. Кирил и по-точно - пребиваването му Херсон, източник на изключително интересни сведения за историографа и лингвиста. В Житието се казва:

"Там [философът] намери евангелие и псалтир, написани с рушки букви, и срещна човек, който говореше на тоя език. Той влезе в разговор с него и разбра смисъла на речта му, сравнявайки със своя говор различието на звуковете на гласни и на съгласни. И като отправи молитва към Бога, скоро започна да чете и да говори [на тоя език]. И всички му се удивляваха и хвалеха Бога."

В книгата си "Връх България" ( изд.2016 г.) разтълкувах прочутото название "рушки, руски" - дългогодишна ябълка на раздора сред учените - като "рашки" - етруски букви. Това мое мнение отваря не врата, а портал към важни заключения относно характера на етруския ( лидийски ) език и сходството му с българския. Факт е, че "кирилицата" или "българицата", ако започнем да я зовем така, има очевидна прилика с азбуката на етруския народ.

Друго събитие от престоя на Св.Кирил в Херсон, е срещата му със "самаританина", който му показал "самаритански книги":

"Тук живееше някой си самаританин, който идваше при Константина и спореше с него. Веднъж донесе самаритански книги и му ги показа. Философът ги измоли от него и затворил се в жилището си, отдаде се на молитва. Добивайки просветление от Бога, той започна да чете книгите безпогрешно. Като видя това, самаританинът възкликна с голям глас: „Наистина ония, които вярват в Христа, скоро приемат светия Дух и неговата благодат.“ Веднага след това син му се покръсти, а след него се покръсти и самият той."

Първото, което ни идва наум, четейки текста за "самаританина", е че става дума за човек, дошъл от град Самария в Палестина или в Месопотамия - в днешен Ирак. Но такива самаритяни биха могли да покажат само книги, написани на арамейски. Трудно ми е да предположа, че Константин-Кирил Философ, завършил Магнаурската школа и постигнал върховете на тогавашното образование, за първи път е видял арамейско писмо в Херсон.

Допускам, че става дума за друг вид "самаританин" - дошъл от Волжка България, която през 9 в. все още е била езическа. Названието на градовете Самария и Самара произлиза от "Самас", "Шамаш" - Слънце. Древните българи са били слънцепоклонници, нещо повече: в най-дълбоката древност те са били пазители на култа към Небесния огън.

Ето защо може би под "самаритянин", авторът на Пространното житие има предвид "българин" от Волжка България. Неслучайно през 15 в. в района е основан град със същото име - Самара. Като името древния български град Самарканд, което не идва от "самар", а от Слънце. Ако предположението ми се потвърди, това означава, че старите българи са имали книги - и писменост!

ИЗГОРИЛИ СА КНИГИТЕ НИ. ТРЯБВА ДА СЪБЕРЕМ ЗНАНИЯ И ДА ГИ НАПИШЕМ ОТНОВО!



Свързани новини