„Чеиз за Марс“ – Ив Тошайн с въздействащо послание срщу войната

С инсталацията „Чеиз за Марс“, или дар-откуп към бога на войната, Ив Тошайн отправя ярко послание, свързано с днешните тревоги на човечеството, породени от възпламеняващите се военни конфликти. Чрез необичайни изразни средства образно и ефектно, тя демонстрира вечно възраждащата се енергия на противопоставянето и унищожението, като в подтескта на заглавието обаче, все пак се таи надеждата, че войната може да бъде покорена с вяра и любов.

Произведението с размери 5 х 4 м наподобява килим, “изтъкан” от 2 000 стоманени шурикена. Бляскавата естетика на хармонично вплетените като пъзел частици, е нарушена от няколко десетки, изправени като “войници”, перпендикулярно на останалите редици. Така че, на фона на привидната хармония, отблизо се забелязват ръчно наточените остриета – режещи ножове, напомнящи кръстове. Така Инсталацията съчетава противоположни по смисъл елементи: оръжие, традиционно асоцииращо се с война и насилие, и кръст, като символ на вярата.

Включените в изложбата и две по-ранни видеа, изобразяващи военни паради – „Опозиция“ (2012) и „Бежанци“ (2018) допълват безумната естетика на войната и задаващата се зловеща неизбежност чрез маршируващите в безукорни униформи и в изрядни редици войни с усмихнати лица, напредващи неумолимо под барабанния ритъм на марша…

Посланието е ясно, светът в илюзорната си хармония никога не забелязва навреме как постепенно зараждащото се противопоставяне се превръща във фатална неизбежност.

„Чеиз" за пръв път е представена в папската крепост Рока Паолина в Перуджа (Италия) по-рано тази година. Надали случайно е избрано това недолюбвано от перуджанците място, символ на папската власт, наложена с насилие над автономния град през 16-и век. Крепостта, издигната от папа Павел III в 1540 г. е била именно с цел да покаже и мощта на наложената с насилие власт. Но жителите на града помнят и не прощават и при обединението на Италия 1860 г. разрушават този паметник на тиранията, като запазват само една кула, и част от стена, в която междувпрочем, талантливият архитект навремето Антонио ди Сангало, е вградил като знак в порта Марция – арка от времето на етруските, от 3-и век пр. хр. Умбрия е етруски грд, но много от етруските паметници са унищожени именно от този папа.

У нас също инсталацията е разположена в място, носещо белезите на историята- в зала 19, където е съхранена антична римска гробница от IV век.

Творбата, в която всяка звезда е изработена изцяло на ръка, е символичен дар от художничката за Бога на войната Марс, акцентирайки върху разгарящите се в световен мащаб военни конфликти.

Внушението на Инсталацията бе засилено по време на откриването на изложбата чрез концерта на камерния ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласния”, който изпълни византийски композиции и източноправославни тропари като символи на мира.

Куратор на изложбата е Снежана Кръстева.

Художничката Ив Тошайн е родена през 1980 г. в София. Внучка е на един от знаковите просветни, кулнурни и обществени дейци от Видинския край Петко Стаменов, чието родословно дърво е от с. Раковица и е дъщеря на неговия син архитект Станислав Петков Стаменов.

След завършване на средното си образование е приета за студентка в Националната художествена академия, специалност „Живопис“, но след втората година от следването си продължава образованието си във Виена /2002/, постъпвайки в Академията за изящни изкуства в специалностите „Живопис“ и „Графика“, а един от преподавателите ѝ е Франц Граф. По-късно, след спечелена стипендия, усъвършенства знанията си в Милано, в Академията за изящни изкуства „Брера“ – Милано, Италия, за да усъвършенства техниките и таланта си в сферата на модернистичното изкуство и кураторството. След дипломирането си се установява окончателно в Австрия.

Ив Тошайн е псевдоним, който използва още от студентските си години, когато се занимава с художествени илюстрации на книги, запазвайки фамилното си име, с известна корекция за благозвучност.

Изкуството на Ив Тошайн е авангардно и многожанрово. Тя използва различни материали и техники, обогатявайки с нови изразни средства и живописта, и графиката, и кубичните и многопрофилни обемни композиции.

Има участия в десетки групови, но има и самостоятелни изложби в Австрия, Германия, Полша, САЩ, Италия, Чехия, Полша, Румъния, България, Дания и други страни.

Едно от най-значимите признания за изкуството ѝ и общественото ѝ влияние е наградата MIA за 2012 г. в сферата на изкуството, която се връчва в Австрия само на жени от чужд произход, които имат изключителен принос за страната.

Източник: obache.bg