Какво зашифрова Михаил Булгаков в романа "Майстора и Маргарита"

Писателят замислил да напише "Евангелие от Сатаната". В образа на Воланд от "Майстора и Маргарита" вложил много черти на Сталин.

Романът на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита" е един от най-загадъчните романи в литературната история; и днес изследователите му се опитват да го тълкуват.

Защо писателят е нарекъл книгата си с това заглавие и за какво става дума в нея?

Известно е, че идеята за създаването на романа се ражда, когато Булгаков се увлича от мистицизма на 19 век. Легендите за дявола, за юдейската и християнската демонология, трактатите за Бог - тези теми присъстват в романа.

Най-важните източници за романа са книгите "Историята на сношенията на човека с дявола" от Михаил Орлов и книгата на Амфитеатров "Дяволът в бита, легендите и литературата през средните векове".

Романът "Майсторът и Маргарита" претърпява няколко редакции.

Първата редакция, над която авторът работи през 1928-1929 г., се нарича "Черният маг" и централна фигура в нея е Дяволът. Първия ръкопис Булгаков символично изгаря, след като е забранена пиесата му "Кабала Святош". За този акт писателят съобщава: "Лично аз, с моите ръце, хвърлих в печката черновата на романа за дявола!"

Втората редакция също е посветена на падналия ангел и се нарича "Сатаната". В нея вече фигурират Маргарита с Майстора, и Воланд.

Третият ръкопис носи днешното име на романа, който писателят не успява да завърши.

Многоликият Воланд

Князът на Тъмата е най-популярният персонаж в "Майстора и Маргарита". На пръв поглед Воланд е "самата справедливост", съдия, който се бори с човешките пороци и покровителства любовта и творчеството. Някои смятат, че в този образ Булгаков е изобразил Сталин, но Воланд е многолик и сложен. Той е замислен като класическия Сатанат в ранните версии на книгата, като нов Месия, преосмислен Христос.

Всъщност Воланд не е просто дявол; той има много прототипи. Той е и върховният езически бог Вотан у древните германци, Один при скандинавците, великия "маг" и масон граф Калиостро.

Свитата на Сатаната

Азазело, Бегемот и Коровиев-Фагот са инструменти от дяволското правосъдие, най-ярките герои в романа.

Азазело е "демонът на безводната пустиня, демон-убиец". Този образ Булгаков заимствал от старозаветните книги, в които така наричали падналия ангел, който научил хората да изработва оръжия и украшения. Благодарение на него жените усвоили изкуството да разкрасяват лицата си. В романа той е дясната ръка ва Воланд, който върши "черната работа". Той убива барон Майгел, отравя влюбените. Неговата същност е абсолютното зло.

Коровиев-Фагот е единственият човек в свитата на Воланд. Докрай не е ясно кой е неговият прототип, но изследователите го търсят сред ацтеките и техния бог Вицлипуцли, който е бог на войната, на когото принасяли жертви.

Бегемот е котарак върколак, любим шут на Воланд, чийто образ произлиза от легендите за демона на преяждането и митологичния звяр от Стария завет. В изследването на на И. Я. Порфириев "Апокрифни сказания за старозаветни лица и събития", което вероятно Булгаков познава, се споменава за морското чудовище Бегемот, което заедно с Левиатан обитава невидимата пустиня "на изток от градината, където живели избрани и праведни". Сведения за Бегемот авторът е почерпил от историята на Анне Дазанж, живяла през 17 век, която била обсебена от седем дявола, сред които се споменава Бегемот.

Черната Кралица Марго

Маргарита често е смятана за образец на женственост, нещо като Пушкиновата Татяна през ХХ век. Но прототип на "кралица Марго" станала явно не много скромна девойка от руските дълбини. Освен явното сходство на героинята с последната жена на писателя, в романа е подчертана връзката на Маргарита с две френски кралици. Първата е "кралица Марго", жената на Хенрих IV, чиято сватба се превърнала в кървавата Вартоломеева нощ. В образа на героинята виждат и друга кралица - Маргарита Наварска, която била една от първите жени писателки във Франция, автор на прочутия "Хептамерон" (сборник с леки истории, подобни на историите в "Декамерон+). Двете дами покровителствали писателите и поетите. Маргарита на Булгаков обича своя гениален писател - Майстора.

Влиянието на Густав Майринк

Огромно значение върху Булгаков оказват идеите на Густав Майринк, чиито произведения се появяват в Русия в началото на ХХ век. В романа на австрийския експресионист "Голем" главният герой - майстор Анастасиус Пернат във финала се възсъединява със своята любима Мириам "на границата между реални и страничните светове. Връзката с "Майстора и Маргарита" е налице.

В "Майстора и Маргарита", както и в "Белият доминиканец" на Майринк, за героите не е главното целта, а самият процес на пътя - развитието. Само че смисълът на този път при двамата писатели е различен. Густав, както и героите му, го търсят в творческото начало, Булгаков се стреми за постигне някакъв "езотеричен" абсюлют, същността на мирозданието.

Последният ръкопис

Последната редакция на романа, която впоследствие стига до читателя, е започната през 1927 г. Авторът продължава да работи над нея до смъртта си. Защо не успял да завърши книгата, която пише почти 12 години? Може би е смятал, че не е съвсем осведомен по въпроса, с който се е заел, и неговото разбиране за юдейската демонология и ранните християнски текстове са дилетантски?

Всъщност романът изсмукал жизнените сили на писателя. Последната поправка той нанася на 13 февруари 1940 г. Това е фразата на Маргарита "Така е то, май литераторите вървят след смъртта?" След един месец Булгаков умира.

В един разговор Борис Пастернак казал, че явленията в литературата са законни и незаконни, а "Булгаков е явление незаконно".

Необяснима и загадъчна е съдбата на Булгаков. Той по чудо не загива във войните и в кървавите ужаси на революцията, по времето на болшевишката диктатура. Булгаков бил идеалната мишена за властите: от страна на двата рода на родителите му имало свещеници, баща му бил доктор по богословие в Киевската духовна академия. Първата му жена е дворянка, дъщеря на статски съветник.

Булгаков добре познава историята, литературата, музицира, учи медицина, назначават го за земски доктор в Смоленска губерния. Жена му е с него на фронтовете на Първата световна и на Гражданската война, когато Булгаков се пристрастил към морфина...

На Кавказ живее в остра нужда.

На 30 години се установява в Москва и знаел, че ще бъде само писател.

Булгаков ненавижда новия съветски бит и като безпощаден сатирик го поливал със "злост и злост". Но Сталин го харесвал и бил фен на "Дните на Турбини".

Булгаков, никому неизвестният провинциалист, избира в литературата най-опасния път - на сатирика, който смело изобразява съветската действителност. В пресата се надига вълна срещу него, която издига лозунга "Долу булгаковщината!". Престават да го печатат. От 1928 до 1938 г. Булгаков пише шест писма до властите, пет от които - лично до Сталин. Сталин се разпорежда да го назначат за режисьор в МХАТ. Разрешават му да напише пиеса за младия Сталин като революционер.

Източник: Издателство "Распер"