114 години от смъртта на Лев Толстой

На днешния ден през 1910 г. е починал най-великият романист в световната история на литературата, руският писател и философ Лев Николаевич Толстой. Най-известните му 3 произведения са романите „Война и мир“, „Ана Каренина“ и „Възкресение“, нареждани сред най-значимите романи в историята и за връх на реалистичната литература.

Невъзможно е да обобщим в няколко цитата титаничната му мисъл, пише manager.bg. Но ето някои от най-запомнящите се мисли на писателя:

1. Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.

2. Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.

3. Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.

4. Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.

5. Истинската мъдрост не е многословна.

6. Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.

7. Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.

8. Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото... Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва - саможертва докрай.

9. Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.

10. Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.

11. Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.

12. Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.

13. Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.

14. Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото... и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.

15. Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.

Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки.