Вижте първите самолети на българската бойна авиация

Един от първите самолети на българската бойна авиация е изложен във фоайето на Общинска администрация - Свиленград. Умаленият макет на самолет „Блерио 11” е основна част от експозицията, посветена на месторождението на българската военна авиация. Това е станало в Свиленград преди 102 години.

Изложбата бе открита по повод Международния ден на авиацията и космонавтиката – 12 април. Неин инициатор и спомоществовател е кметът на Свиленград инж. Георги Манолов.

Свиленградчанинът Валентин Петров – известен с многобройните си награди моделист на авиотехника, с доброволен труд сглоби макета на самолета. Специален гост на откриването бе полковник Стефан Синев - пилот, офицер от резерва и експерт в Музея на авиацията в Крумово, който поздрави ръководството на общината за многобройните инициативи за опазване на националната ни историческа памет. Кметът Манолов благодари на всички, съдействали за реализирането на изложбата, и изрази надеждата си, че децата на Свиленград, пътувайки по света ще знаят и помнят за героичните събития от местната история.

В словото си директорът на Общинския исторически музей Елена Митева отбеляза, че свиленградчани се гордеят с факта, че тук през 1912 година, по време на Балканската война, се създава Българската бойна авиация, тук е формирано Първо аеропланно отделение, тук е построено първото българско военно летище, оттук е извършен първият боен полет в света, тук са осъществени всички първенства на българското военновременно авиационно дело. С организацията на тази новаторска за времето си дейност е ангажиран генерал-майор Симеон Янков. Първо аеропланно отделение се установява на летище Мустафа паша (днес Свиленград) - в местността Малките ливади, подчинено е на Щаба на Втора армия, която обсажда Одринската крепост. За командир е назначен поручик Радул Милков. Пилоти са поручиците Христо Топракчиев, Никифор Богданов, Стефан Калинов, Цвятко Старипавлов и Сотир Черкезов, а наблюдател е Продан Таракчиев.

На летището в Свиленград е създадена и първата аеропланна фронтова работилница с началник Иван Каролев, чиято задача е да ремонтира повредените самолети. Своята авиационна подготовка младите пилоти са получили във Франция и Германия. Оттам идват и самолетите на българската военна авиация: „Блерио”, „Нюпорт”, „Фарман”, „Воазен”, „Албатрос”, „Бристол”.

Бойното кръщение на авиацията става на 16 октомври 1912 г., когато пилотът Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев с биплан „Албатрос” летят 80 мин. над крепостта Одрин, извършват наблюдение и хвърлят над военния обект гара Караагач две ръчни гранати. С този първи боен полет е осъществено и първото в света бомбардиране от въздуха в истинска бойна фронтова обстановка. Доказано е, че самолетът може да бъде използван и като бойно нападателно средство.

На 19 октомври 1912 г. българската авиация дава своята първа жертва, първа и в историята на световната военна авиация. При изпълнение на бойна задача със своя самолет „Блерио” пада и загива в пламъци поручик Христо Топракчиев. На 30 октомври 1912 г. 15-годишната самарянка Райна Касабова става първата жена в света, участвала в боен полет.

Експозицията от фотоси, исторически данни и инсталацията на самолета във фоайето на администрацията ще остане постоянна.По повод нейното откриване поздравителен адрес до кмета на общината изпрати директорът на Националния военно-исторически музей доц. д-р Соня Пенкова.