Проф. Николай Овчаров: Усойници пазят крепостта Урвич - замъка на цар Иван Шишман

Отровни змии пазят замъка на цар Иван Шишман, каза археологът проф. Николай Овчаров, цитиран от Телеграф. Именно крепостта Урвич е мястото, от което царят пазил последното българско укрепление от османските нашественици. До днес там са проведени няколко археологически кампании.

„Началото е сложено през 70-те години на миналия век от моя баща, покойния проф. Димитър Овчаров, който започна изследването на укрепителните съоръжения и разкри пространството около запазената до 8 м югоизточна кула. Когато той започна първите разкопки, аз бях още ученик. Един ден той ми донесе стъклен буркан, в който на кълбо бяха навити малки змийчета. Работниците ги бяха извадили при проучваната от него кула. Години по-късно, вече при ръководени от мен разкопки на Урвич, ми се наложи да вдигна с ръце един от срутилите се камъни. Внезапно между пръстите ми са заизвиваха две кафяви усойници. По чудо успях да се отърся от тях, без да ме клъвнат. Така се убедихме, че и днес средновековната крепост си има пазачи. Но оттогава винаги носехме със себе си и противозмийски серум по време на разкопките“, разказва професорът.

През 1978 г. проф. Николай Овчаров поема щафетата и разкопаването на останките от крепостната църква, носила някога името „Св. Илия“. Тогава стана ясно, че средновековният Урвич е построен през ХІ-ХІV в. върху останките от стар римски кастел. По време на Второто българско царство той представлявал важна крепост на подстъпите на София и преграда пред различни завоеватели. През онези векове до крепостта Урвич се достигало по изсечен в скалите път. Той идвал от София през с. Кокаляне, пресичал Искър, обикалял постепенно склона и се изкачвал до крепостната порта. Някога твърдината се е простирала по целия близо 500-метров гребен чак до прочутата Царичина скала, откъдето според поверието е била хвърлена жената на легендарния цар Ясен.

В „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски разказва за намиращия се край София „манастир Урвич със силна крепост“. Още при археологическите разкопки от 1978-1982 г. стана ясно, че храмът „Св. Илия“ е бил ограден със здрава каменна стена. В затвореното пространство се очертаваха руините на сгради и очевидно ставаше дума именно за манастир, развил се край църковната постройка. Несъмнено той бил част от Софийската Света гора, чиито обители са живописно сгушени в склоновете на Витоша, Плана, Люлин и Лозенската планина, допълва още проф. Овчаров.