Метеорен поток и суперлуна идват наведнъж на 2 януари

Първите за 2026 г. суперлуна и метеорен поток ще се синхронизират в януарското небе, но светлината от едното природно явление може да затъмни другото, съобщи Асошиейтед прес.

Метеорният поток Квадрантиди ще достигне своя пик на 2 януари вечерта и на 3 януари сутринта, казват от Американското метеорологично дружество. При тъмно небе наблюдателите обикновено виждат около 25 метеора на час, но този път вероятно ще са по-малко от 10 на час поради светлината от суперлуната в събота.

„Най-големият враг на насладата от метеорен поток е пълната луна", каза Майк Шанахан, директор на планетариума в центъра "Либърти сайънс" в Ню Джърси, цитиран от БТА.

Метеорният поток е светлинно явление, причинено от малки частици, които навлизат в земната атмосфера. Повечето от тях не са по-големи от песъчинки. Те са получени от разрушаването на комети, породили куп метеорни тела - ледени и прахови частици, въртящи се по предишните им орбити.

Произходът на Квадрантидите остава загадка за астрономите, но се смята, че е свързан с астероида 2003 EH1. Това прави звездопада необичаен, тъй като повечето метеорни потоци произхождат от комети.

Суперлуната не е по-голяма, но може да изглежда така, въпреки че според учените разликата е едва забележима. По-лесно е да се открие промяната в яркостта - суперлуната може да бъде с 30% по-ярка от средната осветеност на естествения ни спътник.

Суперлуните са видими при ясно небе навсякъде, където е нощ. Квадрантидите, от друга страна, се виждат главно от Северното полукълбо. И двете могат да се наблюдават без специално оборудване, отбелязва Асошиейтед прес.

Най-доброто време за наблюдение на "падащи звезди" е в ранните часове преди зазоряване, когато Луната е ниско в небето. Конкуриращите се източници на светлина - естествена или изкуствена, са основните пречки за добра видимост.

Следващият метеорен поток - Лиридите, ще достигне своя максимум през април.

По-скоро популярен, отколкото научен термин, „суперлуна“ се появява, когато пълната лунна фаза се синхронизира с особено близко движение около Земята. Това се случва три или четири пъти годишно последователно, като се има предвид постоянно изместващата се овална орбита на Луната. Събитието в събота вечерта слага край на четиримесечна поредица, започнала през октомври. До края на 2026 г. няма да има друга суперлуна, отбелязва Асошиейтед прес.