Живеем ли в "Матрицата"? Математици обориха една от най-известните конспиративни теории

Международен екип от физици и математици представи математическо доказателство, според което теорията, че живеем в компютърна симулация, е невъзможна. Изследването, публикувано в Journal of Holography Applications in Physics, поставя под съмнение една от най-популярните идеи в съвременната наука и поп култура, подкрепяна от личности като Илон Мъск и вдъхновила филми като Матрицата.

Авторите на труда — д-р Франческо Марино от Италианския национален институт по оптика, д-р Мир Файзал от Университета на Британска Колумбия и д-р Лорънс Краус от фондация Origin Project — твърдят, че самата структура на реалността не може да бъде възпроизведена чрез изчисления, независимо от мощността на използвания компютър.

„Показахме, че пълно алгоритмично описание на Вселената е невъзможно,“ заявява д-р Марино. „Всяка симулация по дефиниция следва набор от програмирани правила. Такава система би могла да възпроизведе само алгоритмичните аспекти на реалността, но не и нейните по-дълбоки, неалгоритмични истини.“

Изследователите основават заключенията си на съвременните теории за квантовата гравитация, според които пространството, времето и частиците произлизат от по-дълбоко ниво на реалност — т.нар. „платоническо царство“ на чистата информация. Те доказват, че дори това ниво не може да бъде описано изцяло чрез изчисления.

Доказателството се базира на класически математически принципи, произлизащи от теоремата за непълнотата на Курт Гьодел от 30-те години на XX век. Тя показва, че съществуват истини, които са математически верни, но не могат да бъдат доказани чрез алгоритъм. „Това означава, че за да се опише напълно Вселената, е необходимо нещо, което наричаме неалгоритмично разбиране — форма на познание, която не може да бъде кодирана в програма,“ обяснява д-р Файзал.

Според авторите, именно това прави идеята за симулирана реалност математически несъстоятелна. „Дори ако разполагахме с цялата информация за структурата на света, не бихме могли да изчислим всичко в него,“ добавя д-р Краус. „Пълното описание на реалността изисква нещо, което излиза извън границите на изчислителната логика.“

Откритието има последици и за търсенето на т.нар. „Теория на всичко“ — концепцията, че е възможно да се създаде математически модел, описващ всички физически явления. Новите резултати поставят под съмнение това предположение, тъй като показват, че съществуват аспекти на Вселената, които са по същество неописуеми чрез изчисления.

Екипът свързва своите резултати и с холографския принцип — съвременна физична теория, според която триизмерни обекти могат да бъдат описани чрез двумерна информация, подобно на холограма. Тази концепция вече е използвана за решаване на информационния парадокс на Стивън Хокинг относно черните дупки, според който информацията, погълната от тях, не изчезва, а се съхранява върху повърхността им.

Новото изследване допълва тази рамка, като показва, че дори ако Вселената е изградена от чиста информация, тя не може да бъде напълно пресъздадена от алгоритъм. Изводът на авторите е ясен: математическата структура на реалността съдържа елементи, които остават извън обсега на всяка възможна симулация.