Шесто чувство? Човечеството е развило ново усещане

Ново научно изследване показва, че човешкото усещане за допир е значително по-фино и комплексно, отколкото се смяташе досега, и не се ограничава единствено до директен физически контакт. Данните сочат, че хората са способни да регистрират присъствието на обект от разстояние, чрез минимални промени в околната среда, което наподобява форма на „дистанционен допир“, съобщават научни източници, цитирани от BGR.

Проучването е проведено от изследователи от Queen Mary University of London и University College London и се вписва в нарастващия интерес на невронауката към т.нар. активно осезание – способността на нервната система да извлича информация чрез взаимодействие между движение, натиск и микроизменения в средата. Подобни механизми отдавна са известни при животни, като геконите, които улавят фини вибрации, или птици, способни да откриват плячка под пясък или почва.

В рамките на експеримента 12 доброволци е трябвало да откриват предмети, заровени в пясък, използвайки само ръцете си, без да ги докосват пряко. Резултатите показват, че участниците успяват да „усетят“ наличието на обекта от разстояние до 6,9 сантиметра, като средната дистанция е малко над 2,5 сантиметра. Точността достига около 70 процента, което според авторите е изненадващо високо, имайки предвид липсата на директен контакт. Обяснението се крие в способността на кожата и сетивните рецептори да регистрират микродвижения и напрежения в пясъка, причинени от скрития обект.

За сравнение същата задача е възложена и на роботизиран манипулатор, снабден с усъвършенствани тактилни сензори и алгоритми за краткосрочна и дългосрочна памет. Макар машината да засича обекти от по-голяма дистанция – средно около 6 сантиметра, с максимум 7,1 сантиметра – тя генерира значително повече фалшиви сигнали. В резултат общата ѝ точност остава около 40 процента, което подчертава предимството на човешката сетивна интеграция пред чисто сензорното измерване.

Изследователите отбелязват, че тези резултати разширяват разбирането за човешкото сетивно възприятие и поставят под въпрос традиционната представа за допира като „контактно“ сетиво. Сходни изводи се подкрепят и от други съвременни изследвания в областта на неврофизиологията, които показват, че мозъкът интегрира тактилна, проприоцептивна и кинестетична информация много преди реалното докосване.

Практическите приложения на откритието са значителни. В медицината и рехабилитацията подобни механизми могат да бъдат използвани за разработване на по-чувствителни протези и тактилни интерфейси, които да имитират естественото човешко усещане. В роботиката наблюдаваните човешки стратегии могат да послужат като модел за по-прецизни системи за работа в среди с ограничена видимост – от археологически разкопки и подводни изследвания до космически мисии и операции в опасни зони.

Специалистите посочват и потенциал за спасителни дейности. При издирване на хора под развалини след земетресения или срутвания е от ключово значение теренът да не бъде разместван допълнително. В този контекст технологии, вдъхновени от човешкото „дистанционно“ осезание, биха могли да позволят по-бързо и по-безопасно локализиране на оцелели.

Според авторите на изследването резултатите подчертават, че човешкото тяло остава еталон за сензорна ефективност и че разбирането на тези фини механизми може да отвори нови пътища както в медицината, така и в инженерните науки.