Жената на Марк Аврелий лягала с моряци и гладиатори, императорът философ я обявил за богиня

Марк Аврелий (управлявал 161–180 г. сл. Хр.), един от най-уважаваните владетели в човешката история, известен като "императорът философ" е роден на 26 април 121 г. в Рим в знатно семейство. Той е последният от "Петимата добри императори" на Римската империя.

Получава изключително образование, като още от 19-годишна възраст се отдава на стоицизма – философия на самоконтрола и дълга.

Осиновен е от император Антонин Пий по заръка на Адриан. Прекарва 23 години като официален престолонаследник, преди да поеме управлението през 161 г..

Царуването му е белязано от постоянни кризи – чумни епидемии, наводнения и тежки отбранителни войни срещу германски племена (Маркомански войни) и Партия на изток. Въпреки че по природа е миролюбив, той прекарва по-голямата част от живота си във военни лагери.

За първи път в римската история управлява заедно със съимператор – Луций Вер (до 169 г.), а по-късно и със сина си Комод.

Най-значимото му дело е книгата „Към себе си“ (Meditations), писана на гръцки език по време на военни походи. Тя не е била предназначена за публикуване, а е личен дневник с размисли за смъртта, дълга, морала и как човек да запази вътрешно спокойствие сред хаоса.

Като млад Марк Аврелий е бил толкова отдаден на философията на аскетизма, че е спял на пода и е носел груби дрехи, за да калява духа си.

"Най-честният": Император Адриан го наричал с прякора Verissimus („Най-истинският“ или „Най-честният“) заради неговата искреност.

Жени се за Фаустина Младата, която му ражда 13 деца, но повечето от тях умират в ранна възраст. Единственият оцелял син, Комод, поема властта след него и е смятан за един от най-лошите римски императори.

Марк Аврелий е сочен за образец на добродетелта, но точно неговият краен стоицизъм и някои управленски решения изглеждат странни или дори скандални през погледа на съвременника или на неговите опоненти.

Най-скандално при него било търпението към изневерите на жена му.

Слуховете в Рим твърдели, че съпругата му Фаустина е била изключително разкрепостена и е имала многобройни афери, включително с гладиатори и моряци. Вместо да я накаже или изгони (както би направил всеки друг император), Марк Аврелий я защитавал публично, издигал нейни статуи и дори я обявил за богиня след смъртта ѝ. За критиците това не било добродетел, а проява на слабост.

Още от 12-годишен той започнал да практикува крайности, които плашели майка му. Обличал се в грубо наметало на философ и настоявал да спи на твърдия под, докато здравето му не се влошило сериозно. През целия си живот той гледал на тялото си почти с отвращение, наричайки го в дневника си „торба с кръв и кости“ и „гнила материя“.

Най-големият скандал в исторически план е решението му да остави империята на сина си Комод. Всички предишни „добри императори“ са осиновявали доказани лидери за свои наследници. Марк Аврелий обаче избира кръвната връзка, въпреки че Комод вече показвал признаци на жестокост и психическа нестабилност. Това решение слага край на „Златния век“ на Рим.

Макар да е бил милосърден и философ, по негово време се случват едни от най-жестоките гонения на християни (например в Лион през 177 г.). За него те били инакомислещи фанатици, които нарушавали държавния ред. Странно е, че човекът, проповядващ вселенска любов и толерантност, е позволявал такива зверства.

Марк Аврелий е имал много крехко здраве и болни стомах и гърди. Той е бил зависим от „териак“ – сложна отвара (съдържаща и опиум), която приемал всеки ден като противоотрова и болкоуспокояващо. Някои историци спекулират, че част от неговите дълбоки философски видения в „Към себе си“ може да са били повлияни от системния прием на тези вещества.

В момент на тежка финансова криза поради войните, вместо да вдигне данъците, той направил нещо нечувано: организирал двумесечен търг на форума, където разпродал златните съдове на двореца, копринените одежди на жена си и дори семейните бижута, за да плати на войниците си.

Умира мистериозно през 180 г., вероятно от чума (т.нар. „Антонинова чума“), във военния лагер във Виндобона - днешна Виена.