4 май 1715 г.: В Париж е произведен първият сгъваем чадър

На 4 май 1715 г. в Париж официално приключва петгодишният изключителен „кралски привилегиум“ (монопол) на търговеца Жан Мариус, което позволява масовото производство на неговото революционно изобретение – сгъваемия чадър.

Мариус представя своя „джобен чадър“ (parapluie brisé) около 1705–1710 г., като получава патент от крал Луи XIV на 1 януари 1710 г.. Първият модел е сгъваем на три части, снабден с метални ребра и панти, свързани с централния прът. Макар и революционен за времето си, чадърът е бил сравнително тежък – ранните модели, изработени от дърво и баленови кости, са тежали близо 5 килограма. По-късно Мариус усъвършенства дизайна до под 1 килограм. Куполът е бил изработен от зелена коприна или восъчно платно за водоустойчивост, а дръжките често са били от дъб.

Първоначално е използван основно от жени като аксесоар срещу слънце (парасол). Едва след 1750 г. в Англия започва редовната му употреба като защита от дъжд от мъже, популяризирана от Джонас Хануей.

До появата на сгъваемия модел чадърите са били огромни, тежки и са изисквали „носач на чадър“ (palace umbrella-bearer). Изобретението на Мариус прави аксесоара практичен за лично ползване и го превръща в символ на модерния градски живот в Париж.

Оригинални екземпляри от системата на Мариус днес се съхраняват в музеи като Пале Галиера в Париж и Музея на играчките в Базел.