Малка философия на сиестата, съблазнителен апел за правото на почивка в нашето забързано време

В нашия свят, който сякаш е в постоянно състезание с времето, често пренебрегваме нещо важно и полезно: почивката. В епоха, в която стресът, тревожността и прегарянето са станали почти нормални, тя е покана за баланс, за по-нежни отношения със себе си и за отказване от натиска и напрежението, които често си налагаме.

Да, следобедната почивка или сиестата съвсем не е признак на мързел или небрежност, а момент на покой и отдих от които тялото наистина се нуждае. И този кратък сън, без съмнение, помага на ума ни да се отпусне и да функционира по-ефективно.

Всъщност, лекари и невролози отдавна са доказали, че кратката следобедна дрямка може да намали риска от сърдечно-съдови заболявания, да подобри паметта и да намали ефектите от стреса . Това наскоро прочетох и в една интересна книга – «Малка история на Сиестата» от немския писател и философ Себастиан Шпицер. Написана с много хумор, тя съчетава анекдоти, епизоди от живота на автора, разкази за срещи с приятели и множество културни препратки. Тук се говори за изкуството да се живее красиво и обяснява китайската философия у-вей , която доближава до идеята за Сиестата. Далеч от това да насърчава мързела или отречението, тази философия насърчава непривързаността, скромността на волята и осъзнаването на границите на човешкото действие във връзка с космическия ред.

Но какво е всъщност сиестата?

Нека да отворим Уикипедия:

Сиеста (на испански: siesta, от латински: sexta) в превод на български е кратка дрямка в ранния следобед, често след обедното хранене.] Такъв период на сън е обичайна традиция в някои страни, особено тези в зоните с топъл климат. „Сиеста“ може да се отнася до самата дрямка или по-общо до период от деня, обикновено между 14 и 17 часа. Този период се използва за сън, както и за свободното време, хранене по средата на деня или други дейности. Сиестите са исторически често срещани в Средиземномориието от Гърция до Испания и Близкия изток до континентален Китай и Индия. В Южна Италия сиестата се нарича controra (от contro – „брояч“, и ora – „час“).

Има време за всичко, дори за дрямка /дрямка, хубава стара българска дума, нали?!/

Авторът на тази интересна книга ни разказва как се е научил да шофира сам още от началното училище. След някои злощастни преживявания, довели до неуспехи въпреки всичките му усилия, Себастиан Шпицер решил да се вслушва повече в тялото и ума си и да не се пренапряга. С течение на времето той открил, че когато спи повече и по-добре, спортува и дозира усилията си по-внимателно, е много по-продуктивен. Кратка дрямка посред деня носи неоспорими ползи: възстановява енергията и жизнеността и връща ентусиазма.

Есетата в сборника «Малка философия на Сиестата», всъщност разглеждат много актуални теми, като например: FOMO (страх от пропускане на нещо), прегаряне, скука, умора, тревожност, връзката между съня и креативността, както и психичното здраве. В подкрепа на размислите си Себастиан Шпицер се позовава на Исак Нютон и известната ябълка, паднала от дървото, на картината „Спящият страж“ на Карел Фабрициус, на разтопените часовници на живописеца Салвадор Дали, на безсънието на румънския писатели философ Емил Мишел Чоран / когото имах честта да превеждам/, но и на пандемията, която промени живота му.

По този повод Сабастиан Шпицер пише:

Преоткрих Сиестата по време на ужасната пандемия от COVID, през онзи период, когато изглеждаше, че светът почти е спрял на мястото си. Всеки ден си давах няколко мига почивка, кратка почивка и ви гарантирам, че преди и след този сън историята не беше същата. След кратка сиеста бях много по-ефективен и креативен. И да не забравяме, че много велики учени, като Исак Нютон и Алберт Айнщайн, винаги са спали по обяд, защото през това време, когато спим, умът прекомпозира информацията, създава връзки и асоциации. След събуждането си, той може да ни покаже пътя или решението..»,

Наистина, умората, изтощението, което изпитваме в края на всеки ден, за чувството ни на безпомощност, когато вече не намираме време за нещата, които наистина ни носят радост, но също и за вината, която често изпитваме, когато си позволяваме твърде много време за почивка – всичко това една покана да си вземем почивка, дори за час, за да дадем на тялото и ума си необходимия отдих и покой, дори когато списъкът със задачи ни изглежда труден и безкраен...

И особено днес, когато глобалното затопляне вече ни притисна здраво!