Мариус Куркински с тежка равносметка: Изтървахме много поколения, но нямам право да говоря (ВИДЕО)

Новият спектакъл на Мариус Куркински – „BG Мариус“, се оказва един от най-личните му. Моноспектакълът е с най-известните български литературни произведения и е за обичта към родината и към рода, разказва той пред bTV.

Чрез текстове на най-известните български автори той изследва дълбоко нас, българите, и себе си. Куркински допуска публиката до света на детството му – свят, за който му напомня и любимата му Варна.

"И как предпазваме патриотизмът от това да се превърне в кич? Аз така замислих това представление. Именно поради усещането за липса на думата „България“. На думата „татковина“. Като земя на бащите ни, на моите близки, на хората преди мен, живели тук. И ми липсва доброто, честното отношение към родното. Намирам за важно в театралното пространство в момента да звучат само български текстове. Поне в моите представления и особено в моите моноспектакли", сподели той пред bTV.

"Аз не обичам да пътувам, не обичам да ходя из света. Не обичам да пътешествам, да откривам други някакви дестинации. Тук ми стига. Аз съм роден в Нови Пазар. Израснал съм от 5-годишен във Варна. След това съм отишъл в Звездец като войник, в Лом. Там съм бил две години. После съм отишъл в София, във ВИТИЗ. Във ВИТИЗ тогава съм учил за артист, станал съм артист. След това целият ми живот е това — упражняване на тази професия. Това е за мене, да го нарека, патриотичното чувство. В един момент това ми стига", коментира артистът.

"Аз имам към себе си и към съвестта си упрек за това, че пропуснахме много поколения. Че ги изтървахме. Но пък и е грешно това да ги подценяваме. Много не смея да говоря за това, защото не съм родител. И нямам право. Не съм създал семейство и дете. Но виждам добротата в душата на децата", коментира Куркински.

В спектакъла звучат текстове от български автори. Сред тях са „Хубава си, татковино“, „Прощално“ и „О, Шипка!“.

"Бях тръгнал да правя едно заглавие, но го отказах. Много трудно реших какво ще правя. И казах да ми се сложи дата за премиера след там, колко беше — шест месеца. Да се плати каквото трябва там, наем. Да няма мърдане. И да се сложи това заглавие — „БГ Мариус“. Пък вече аз да му мисля какво ще правя и какво ще подбирам като заглавие", разказа той и допълни, че е било много трудно.

"Останах вкъщи, затрупан с книгите. И стана това, че в крайна сметка наистина подбрах много познати текстове — Иван Вазов, Никола Оцаров, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Алеко Константинов, Стоян Михайловски", обяснява артистът.

"Съвременни автори няма. Защото съм посветил представлението на детското ми мислене. На невинността. На това какво представлявах аз, докато бях невинно същество, преди да те нападне грехопадението, да го нарека", разказа Куркински.

"Аз досега в представленията ми съм използвал предимно само текстове от автори. Но си казах, че ще трябва да има нещо от мен. И то да не е нещо мое като текст, а да е текстове на други български автори, както аз ги наричам в моя спектакъл.

А това са имена — моят баща Васил, моята майка Ангелина, моята маминка Марийка. И аз ги цитирам дословно. Те са писани до мен като до тяхно дете. И това е според мен един много висш вариант на творчество. Да напишеш нещо до детето си. Като знаеш, че никой друг няма да го чете и никой друг няма да се занимава с него", сподели актьорът.

"Аз много дълго време нямах сила да ги отворя тези писма, въпреки че ги пазя. През всички времена, когато съм се местил, където живея, нямах такава смелост да ги отворя. И когато ги отворих, нямах сили да ги чета, защото ми беше много мъчно", разказа той.

"Три-четири дни не бях в добро състояние именно от тази среща с тях и от това, което прочетох като написано от тях. От техния почерк, от хартията, от изписването на буквите. Искам да направя нова крачка в интимността с публиката. Трябваше нещо по-близко, нещо по-лично да се даде", допълни Куркински.

"Татко почина миналата година. И аз оттогава почти не съм идвал във Варна. Идвал съм само със спектакли, съм се прибирал веднага. Сега ми предстои да отида вкъщи. Там, в неговата къща, в неговите стаи, където бяхме последните години заедно с него", разказа още актьорът за връзката си с дома.