Древен метеорит разкри неизвестната сила, "родила" Слънчевата система

Микроскопични минерални зрънца в един от най-примитивните известни метеорити разкриват, че мощно магнитно поле вероятно е участвало във формирането на Слънчевата система още през първите 200 000 години от нейната история.

Откритието показва, че преди около 4,6 млрд. години не само гравитацията, но и магнетизмът може да е помогнал за превръщането на първичния облак от газ и прах в младото Слънце и заобикалящия го протопланетен диск. Резултатите са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) от международен екип с участието на учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) и Университета „Пърдю“.

В центъра на изследването е метеоритът DOM 08006, открит в Антарктида през 2008 г. Учените са анализирали съдържащите се в него калциево-алуминиеви включвания, известни като CAIs. Те са сред най-старите твърди материали в Слънчевата система и са се образували през първите приблизително 200 000 години от нейното съществуване.

Минералите са запазили своеобразен магнитен „отпечатък“ от средата, в която са се образували. Анализът показва магнитно поле с интензитет около 150–600 микротесла, или приблизително 3 до 12 пъти по-силно от магнитното поле на Земята днес.

Това вероятно е най-ранното пряко доказателство за магнитно поле от младата Слънчева система.

„Преходът от сферичен облак към протопланетен диск е едно от най-значимите събития в цялата история на Слънчевата система“, обяснява планетарният учен Бенджамин Вайс от MIT. Новите измервания показват, че магнетизмът вероятно е действал заедно с гравитацията по време на тази трансформация.

Ancient Dust Holds Traces of the Sun’s Birth

About 4.6 billion years ago, the Solar System did not begin as a finished star and planets, but as a cold spherical cloud of gas and dust. Gravity pulled material toward the center, yet that was not enough. In tiny mineral grains that… pic.twitter.com/dQrSgZQoW1

— Black Hole (@konstructivizm) August 31, 2026

Как магнетизмът е помогнал на младото Слънце

Преди около 4,6 млрд. години Слънчевата система представлява облак от газ и прах, който постепенно колабира и се сплесква във въртящ се диск. В центъра му възниква младото Слънце, а от останалия материал впоследствие се формират планетите, астероидите и другите тела.

Магнитното поле може да е подпомогнало движението на газ и преноса на ъглов момент в този диск, позволявайки на част от материала да се придвижва навътре и да бъде поглъщан от младото Слънце.

DOM 08006 е особено ценен, защото е претърпял сравнително малко промени през милиардите години след образуването си. Така микроскопичните му минерали са успели да съхранят информация за условията в момент, когато Земята и останалите планети все още не са съществували.

Откритието не поставя под съмнение ключовата роля на гравитацията. То показва, че раждането на Слънчевата система вероятно е било резултат от по-сложно взаимодействие между гравитация, газови потоци и силни магнитни полета. Това знание може да помогне и за разбирането на протопланетните дискове около други млади звезди, където днес се раждат нови планетни системи.