Нов ДНК тест откри връзка между Торинската плащаница и мястото на разпъването на Христос

Ново генетично изследване на Торинската плащаница открива човешки ДНК линии, срещани в Близкия изток, както и микроорганизми, характерни за силно солена среда. Резултатите добавят нови данни към дългогодишния научен спор около реликвата, но според самите изследователи не доказват, че платното е било погребалната плащаница на Исус Христос.

Торинската плащаница представлява ленено платно с дължина около 4,4 метра, върху което се вижда изображение на мъж с белези, традиционно свързвани с разпятие. Реликвата се съхранява в катедралата „Свети Йоан Кръстител“ в Торино, Италия.

Откритията

В новото проучване италиански учени анализират влакна, взети от различни части на плащаницата през 1978 г. Екипът използва съвременни технологии за генетично секвениране, позволяващи едновременното изследване на милиони фрагменти ДНК.

Изследването, ръководено от генетика проф. Джани Баркача от Университета в Падуа, е публикувано през юли 2026 г. в Scientific Reports и надгражда предишен ДНК анализ от 2015 г.

Сред откритите човешки генетични линии е рядката митохондриална линия H33, която днес се среща сред популации от Близкия изток, включително друзите в Леванта, Йордания, Ливан и Сирия.

Това обаче не показва кога ДНК е попаднала върху плата. Торинската плащаница е била докосвана и премествана многократно през вековете, което прави разграничаването на древен генетичен материал от по-късно замърсяване изключително трудно.

Учените откриват ясен пример за този проблем. В три проби доминира митохондриална линия, разпространена и сред ашкеназките евреи. Същият генетичен вариант обаче принадлежи на проф. Пиерлуиджи Байма Болоне, който е участвал във вземането на пробите през 1978 г. Според екипа това показва, че част от човешката ДНК вероятно е попаднала върху материала при съвременното му обработване.

Учените откриват и археи, приспособени към живот при висока концентрация на соли. Те допускат, че в определен момент платното или ленът, от който е направено, може да са били изложени на силно солена или соленоводна среда.

Това породи предположения за възможна връзка с района на Мъртво море, но данните не позволяват подобно местоположение да бъде установено.

Открит е и видът Debaryomyces hansenii, гъба, която може да живее в силно солени условия, но се среща и в храни като сирене. Следователно наличието ѝ не показва конкретен географски произход.

ДНК разкрива векове на замърсяване

Анализът установява бактерии от човешката кожа, гъби, растения, животни и други биологични следи. Генетичният материал е свързан с широки региони, включително Европа, Азия, Близкия изток, Средиземноморието и Америките.

Особено показателно е наличието на растения, които не могат да бъдат свързани с Юдея от I век. Открити са следи от царевица, домати, картофи, чушки и фъстъци, култури, достигнали Европа от Америките след пътуванията на Христофор Колумб.

Силен растителен сигнал идва и от моркови, наподобяващи европейски разновидности, разпространени през XV и XVI век. Според учените тези резултати показват, че голяма част от биологичния материал се е натрупвала върху плащаницата през по-късните векове.

Загадката за възрастта остава

Най-известното научно датиране на Торинската плащаница е извършено през 1988 г. Радиовъглеродните анализи тогава поставят произхода на изследвания материал в Средновековието. Тези резултати продължават да бъдат оспорвани от част от изследователите, включително с аргументи за замърсяване и възможни по-късни поправки на плата.

Историческият произход също остава неясен. Първата сигурно документирана публична поява на плащаницата е във френското селище Лирей през XIV век, когато тя е изложена от рицаря Жофроа дьо Шарни. Не е известно откъде той е получил реликвата.

Новият генетичен анализ не разрешава този спор. Авторите подчертават, че откритите ДНК и микроорганизми не могат да определят дали Торинската плащаница е на около 2000 години или е създадена през Средновековието, нито могат да установят, че някога е обвивала тялото на Исус Христос.

Резултатите по-скоро показват колко сложна е историята на платното: върху него са се натрупвали биологични следи от множество хора, места и периоди, което прави отделянето на първоначалния материал от вековете последващо замърсяване изключително трудно.