Йеронимус Бош: художникът, чиято рождена дата е загадка

На 2 октомври календарите отбелязват раждането на Йеронимус Бош, но зад тази дата стои една важна уговорка: точният ден и година, в които е роден художникът, не са установени. Музеят „Прадо“ посочва около 1450 г., а не конкретна дата. Затова 2 октомври 1450 г. трябва да се приема като традиционно разпространена, но непотвърдена справка.

Сигурно е, че Бош е свързан с Хертогенбос в историческото херцогство Брабант, днешна Нидерландия. Истинското му име е Йеронимус ван Акен. Псевдонимът Бош идва от името на родния му град, който на нидерландски често се съкращава до Ден Бош. Художникът произхожда от семейство, в което живописта се предава през шест поколения. Сред предците му са дядо му Ян и баща му Антониус, също художници.

Художникът, за когото знаем изненадващо малко

Първото известно документално споменаване на Бош е от 5 април 1474 г. Тогава той свидетелства заедно с баща си и братята си при сделка, свързана с имот. По-късно името му се появява в регистрите на Братството на Дева Мария в Хертогенбос, към което се присъединява около 1486-1487 г.

Тези документи разказват за художник, който е бил уважаван и добре установен в родния си град, но личният му живот остава почти скрит. Бош не е оставил дневници, писма или текстове, в които да обяснява своите картини. Не е известно и как самият той е озаглавявал повечето си произведения. Заглавията, с които ги познаваме днес, са дадени по-късно.

Раят, удоволствието и наказанието

Най-известната му творба е триптихът „Градината на земните удоволствия“, създаден около 1490-1500 г. Когато е затворен, той показва земното кълбо в сиви тонове. При отваряне се появяват три свързани сцени: Сътворението и Рая, пъстър свят на човешки удоволствия и фантастичен Ад.

В централния панел голи фигури, огромни плодове, птици и странни архитектурни форми създават усещане за безкраен празник. Според прочита на Музея „Прадо“ това не е безгрижна идилия, а предупреждение за съдбата на човечеството. Привидният рай на желанията води към наказанието, изобразено в дясната част на триптиха.

Именно пред тази картина посетителите на „Прадо“ прекарват особено много време. Директорът на музея Мигел Фаломир казва пред „Ел Паис“: „Там се образуват най-големите струпвания“. Причината е в огромния брой малки сцени и детайли, които превръщат произведението в своеобразен визуален лабиринт.

Чудовищата не са единствената загадка

Дълго време почти всяка фантастична картина от Северна Европа е била приписвана на Бош. Съвременните изследвания обаче показват колко трудно е да се отделят оригиналите от творбите на неговата работилница и последователите му. Bosch Research and Conservation Project определя 21 картини като изпълнени от самия майстор, четири като произведения на работилницата му и седем като творби на последователи.

Това прави наследството му още по-интересно. Бош не оставя обяснение за своите демони, риби с човешки крака, музикални инструменти, превърнати в оръдия за мъчение, и хора, погълнати от огромни предмети. Оставя само изображенията, в които средновековният страх от греха се среща с почти модерно въображение.

Бош умира в Хертогенбос през 1516 г., а погребението му е извършено на 9 август. В следващите десетилетия интересът към него нараства, особено благодарение на испанския крал Филип II, който събира негови произведения. Пет века по-късно картините му продължават да привличат зрители не защото дават лесни отговори, а защото всяка подробност изглежда като нов въпрос.

Източници: Ел Паис