Защо скандинавците нямат универсална дума за „моля“

В пекарна в Копенхаген най-трудната дума за чужденеца може да се окаже не названието на сладкиша, а „моля“. В датския, шведския, норвежкия, исландския и финландския няма универсална дума, която да изпълнява същата функция като английското „please“. Това обаче не означава, че хората в региона пренебрегват учтивостта.

Темата е разгледана от Лора Хол в материал за Би Би Си, публикуван от bTV. В него се посочва, че скандинавската учтивост често се изразява по начин, който посетителите не разпознават веднага – чрез избора на фраза, интонацията, усмивката или езика на тялото.

Молбата звучи директно, но не непременно грубо

В Дания човек може да поръча сладкиш с израза må jeg bede om, който означава „мога ли да попитам“. Така молбата получава учтива форма, без да се използва отделна дума със значението на „моля“.

В Швеция често се добавя tack – „благодаря“ – към самата молба. В Норвегия пък учтивото отношение може да бъде изразено с повдигане на ръка, усмивка и подходящ тон. Даниела Хумелгрен, учителка по датски език, обяснява разликата с особеностите на местната комуникация:

„Ефективността се цени тук и общуването като цяло е директно.“

Според Хумелгрен прекалената учтивост може да бъде възприета като досадна, ако забавя разговора или обслужването. Затова кратката и ясна молба не се приема автоматично като невъзпитана.

Равенството променя езика на учтивостта

Лингвистът д-р Джеймс Пуховски от Нюнорск Културсентрум – Норвежкия музей на писмената култура – свързва тази особеност с ценността на равенството в скандинавските общества. В ежедневната реч се поставя по-малък акцент върху титлите, дистанцията и демонстрацията на обществен статус.

По-формалните обръщения като „господин“ и „госпожо“ до голяма степен са излезли от обичайната употреба. Тази промяна се свързва и със Закона на Янте – скандинавската идея, че никой не трябва да се поставя над останалите или да се смята за по-специален.

„Езикът е повече от думи. Въпросът е и как представяш една идея“, казва Пуховски. Затова в региона учтивостта може да зависи повече от начина, по който е отправена молбата, отколкото от наличието на специална дума.

Как да се държат туристите

За посетителите най-сигурният ориентир са местните хора и конкретната ситуация. Хумелгрен препоръчва да се наблюдават тонът, жестовете и начинът, по който жителите се обръщат към обслужващия персонал и непознатите.

Думите за благодарност също имат важно място: tak на датски, takk на норвежки и исландски и kiitos на финландски. Изследванията върху шведското tack го свързват по-скоро с равенството и взаимността, отколкото с подчертаването на подчинение или по-висок статус.

Затова турист, който поръча кафе без отделна дума за „моля“, едва ли ще бъде възприет като груб. В скандинавските страни добрият тон не изчезва – просто невинаги се побира в една дума.

Източници: btvnovinite.bg