Пол Саймън навършва 85 години: Животът на една легенда

Когато Пол Саймън и Арт Гарфънкъл се качват на сцената в Сентрал парк през 1981 г., двамата вече са разделени от години. Публиката обаче запява още с първите акорди, а старото име отново звучи като едно цяло. Концертът се превръща в един от най-запомнящите се моменти в историята на дуото, което днес има зад гърба си повече от шест десетилетия музикална история.

Пол Саймън е роден на 13 октомври 1941 г. в Нюарк, Ню Джърси. На 85-ия си рожден ден той остава авторът, който написа голяма част от песните на Саймън и Гарфънкъл, но постепенно доказа, че може да бъде самостоятелна музикална сила.

Първият успех идва като Том и Джери

С Арт Гарфънкъл се запознават като ученици във Форест Хилс, Ню Йорк. През 1957 г. започват да записват като Том и Джери. Първият им сингъл „Hey, Schoolgirl“ продава около 150 000 копия, но двамата поемат по различни пътища и за кратко прекъсват съвместната си работа.

През 1964 г. се събират отново като Саймън и Гарфънкъл. Албумът „Wednesday Morning, 3 A.M.“ първоначално не се превръща в голям успех, но песента „The Sound of Silence“ получава ново електрическо аранжиране. През 1965 г. тя достига първото място в американската класация и променя посоката на кариерата им.

Следват „Sounds of Silence“, „Parsley, Sage, Rosemary and Thyme“, „Bookends“ и „Bridge Over Troubled Water“. Песни като „Г-жа Робинсън“, „Боксьорът“, „Домът край пътя“ и „Мост над неспокойни води“ превръщат дуото в един от символите на американската музика от 60-те години.

Раздялата с Арт Гарфънкъл

„Bridge Over Troubled Water“ излиза през 1970 г. и печели „Грами“ за албум на годината. След него Саймън и Гарфънкъл се разделят. Причините са свързани с различията в посоката на работа, напрежението между двамата и стремежа им да изградят отделна идентичност.

В интервю от 1975 г. Саймън отхвърля представата, че отношенията им са сведени единствено до вражда: „Лесно е да пея с Арти. Правил съм го през целия си живот.“ Същата година двамата записват „My Little Town“, включена едновременно в соловите им албуми „Still Crazy After All These Years“ и „Breakaway“.

През 1981 г. концертът в Сентрал парк събира стотици хиляди зрители и дава началото на нов период на съвместни участия. По-късно двамата получават наградата за цялостен принос от Академията за звукозапис през 2003 г., но партньорството им така и не се превръща отново в постоянна група.

Соловият път води до „Грейсланд“

Саймън започва соловата си кариера с албума „Paul Simon“ през 1972 г. Следват „There Goes Rhymin’ Simon“ и „Still Crazy After All These Years“, който му носи първата самостоятелна награда „Грами“ за албум на годината.

Най-смелият му завой идва с „Graceland“ през 1986 г. В него той съчетава американски поп, южноафрикански ритми, госпъл и фолклорни влияния. В записите участва и южноафриканската вокална група Ladysmith Black Mambazo. Албумът печели „Грами“ за албум и запис на годината и превръща културния диалог в част от голямата поп сцена.

Пол Саймън има 16 награди „Грами“, три от които са за албум на годината. През 1990 г. Саймън и Гарфънкъл са приети в Залата на славата на рокендрола. Историята им остава едновременно разказ за хармония и раздяла, а песните им продължават да звучат като памет за време, в което два гласа можеха да определят цяла епоха.

Източници: pbs.org, theguardian.com, biography.com