Остин Чембърлейн: политикът зад пакта от Локарно

На 16 октомври 1925 г., точно на 62-рия си рожден ден, Остин Чембърлейн поставя подписа си под документите, които трябва да върнат доверието между някогашните врагове в Европа. Мястото е швейцарският град Локарно, а резултатът е поредица от договори между Великобритания, Франция, Германия, Италия, Белгия, Полша и Чехословакия. Година по-късно Чембърлейн получава Нобеловата награда за мир за 1925 г. заедно с американския финансист Чарлз Доус.

Името му често остава в сянката на баща му Джоузеф Чембърлейн и на полубрата му Невил Чембърлейн. Самият Остин обаче прекарва 45 години в Камарата на общините и заема едни от най-важните постове в британската политика. Бил е финансов министър два пъти, министър на Индия, лидер на Камарата на общините и външен министър от 1924 до 1929 г.

Политик по наследство, но не по случайност

Роден е в Бирмингам на 16 октомври 1863 г. като най-големият син на Джоузеф Чембърлейн. Майка му умира при раждането му, а баща му постепенно се превръща в една от най-влиятелните фигури в британския обществен живот. Остин учи в училището Ръгби и в Тринити колидж, Кеймбридж, след което прекарва девет месеца в Париж и една година в Берлин. Този европейски опит по-късно се оказва важен за дипломатическата му кариера.

През 1887 г. се връща в Бирмингам и започва да работи близо до баща си. Влиза в парламента през 1892 г. като представител на Източен Уорчестър. Първата му реч в Камарата на общините е приета толкова добре, че Уилям Гладстон я определя като една от най-добрите, които е чувал.

Локарно и краткият триумф на помирението

Като външен министър Чембърлейн подкрепя преговорите с Германия, водени заедно с френския министър Аристид Бриан и германския външен министър Густав Щреземан. Договорите от Локарно гарантират западните граници на Германия и предвиждат споровете да се решават чрез арбитраж, а не чрез война. Германия поема път към присъединяване към Обществото на народите, а в Европа за кратко се появява усещане, че трайният мир е възможен.

„Това е началото, а не краят“ – така Чембърлейн описва значението на Локарно в британския парламент. Изразът се оказва пророчески, но и двусмислен. Споразуменията намаляват напрежението през втората половина на 20-те години, но не премахват противоречията в Централна и Източна Европа. След идването на Адолф Хитлер на власт германската политика се променя, а през 1936 г. ремилитаризацията на Рейнската област нанася тежък удар върху системата, изградена в Локарно.

Защо днес името му е по-малко познато

Чембърлейн не става министър-председател, въпреки че през 1921 г. оглавява Консервативната партия. Политическата му кариера е прекъсната от кризата около коалиционното правителство на Дейвид Лойд Джордж. Когато консерваторите се отказват от коалицията през 1922 г., Чембърлейн губи лидерския пост и така пропуска възможността да стигне до „Даунинг стрийт“.

През 1925 г. той е удостоен и с Ордена на жартиерата. Умира в Лондон през март 1937 г., само два месеца преди полубрат му Невил да стане премиер. Остин Чембърлейн е сред ключовите британски държавници на междувоенния период – политикът, който за кратко превръща европейското помирение от надежда в международен договор.

Източници: theguardian.com