Робърт Трухильо: басът, който намери своя дом в Metallica

Когато Робърт Трухильо влиза в стаята за прослушването на Metallica през 2003 г., не го посреща обичайният разговор за договор и условия. „Когато влязох, всички ръкопляскаха. Беше невероятно“, разказва той за момента, в който разбира, че е избран за новия басист на групата. Така започва най-дългият басов период в историята на Metallica.

Трухильо е роден на 23 октомври 1964 г. в Санта Моника, Калифорния, и израства в Кълвър Сити. В дома му музиката идва от различни посоки. Майка му слуша Мотаун, Марвин Гей, Джеймс Браун и Sly and the Family Stone, а баща му го запознава с „Ролинг Стоунс“, „Лед Цепелин“ и класическата музика. Тази смесица по-късно ще се превърне в една от най-разпознаваемите черти на свиренето му.

От джаза до калифорнийския пънк

На 19 години Трухильо постъпва в джазово училище с намерението да стане студиен музикант. „Много исках да бъда студиен музикант, но все още бях страстно отдаден на рока и метъла“, казва той в интервю за Louder. Още преди това свири по партита и малки сцени, където се сблъсква с музиката на Black Sabbath, Ози Озбърн, „Ръш“ и „Лед Цепелин“.

В края на 80-те години се присъединява към Suicidal Tendencies. Групата съчетава пънк, траш метъл и хардкор, а Трухильо добавя към тази формула фънк, груув и необичаен за стила подход към баса. Той използва и фретлес бас - инструмент без метални прагчета по грифа, който позволява по-плавно преливане между тоновете.

Паралелно с Suicidal Tendencies Трухильо основава Infectious Grooves заедно с вокалиста Майк Мюър. Проектът дава още повече пространство на фънк влиянията и експериментите му. В песента „You Can't Bring Me Down“ той използва фретлес бас, а в „I Wasn't Meant to Feel This/Asleep at the Wheel“ изпълнява басово соло, вдъхновено от Джако Пасториус - един от най-важните му музикални ориентири.

Преди Metallica

През 1996 г. Трухильо става част от групата на Ози Озбърн. Работи с него около седем години, а покрай този период свири и с музиканти като Джери Кантрел и Zakk Wylde. Самият той определя времето с Ози като важен професионален урок, защото му дава възможност да свири на най-големите рок сцени и да бъде част от големи концертни продукции.

Поканата от Metallica идва в момент, когато групата търси заместник на Джейсън Нюстед. Прослушванията са заснети в документалния филм „Metallica: Some Kind of Monster“, а Трухильо е избран през февруари 2003 г. Той се присъединява към състава, в който вече са Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих и Кърк Хамет.

Собствен глас в Metallica

В Metallica Трухильо не се опитва да копира Клиф Бъртън или Джейсън Нюстед. „Никой от нас не се опитва да бъде Клиф. Аз не се опитвам да бъда Джейсън. Всеки има собствена идентичност и аз просто се старая да дам всичко от себе си“, казва той.

Той участва в създаването на „Death Magnetic“, „Hardwired... to Self-Destruct“ и „72 Seasons“. Негови съавторски кредити има в песни като „The Day That Never Comes“, „Cyanide“ и „Screaming Suicide“. През 2009 г. печели „Грами“ с Metallica за „My Apocalypse“, а през 2024 г. групата получава отличието за най-добро метъл изпълнение за „72 Seasons“.

Повече от две десетилетия след присъединяването си към Metallica Робърт Трухильо вече не е „новият басист“. Той е музикантът, който свързва калифорнийския пънк, фънка, джаза и метъла в една линия - от първите му експерименти с фретлес бас до сцените, на които басът му звучи заедно с едни от най-разпознаваемите рифове в историята на тежката музика.

Източници: loudersound.com, musicradar.com, guitarworld.com