31 октомври 1956: Великобритания и Франция бомбардират Египет

На 31 октомври 1956 г. Великобритания и Франция започват въздушни удари срещу Египет, с което Суецката криза прераства в открита война. Британски и френски самолети атакуват египетски летища и военни обекти, а целта на операцията е да бъде принуден Египет да отстъпи и да бъде възстановен контролът над стратегическия Суецки канал.

До военната ескалация се стига, след като египетският президент Гамал Абдел Насър национализира на 26 юли Суецката канална компания. Дружеството е британско-френско предприятие, управлявало канала от десетилетия. Насър обявява, че приходите от него ще финансират изграждането на язовира при Асуан, след като Съединените щати и Великобритания се отказват от подкрепа за проекта.

Тайният план зад ултиматума

На 29 октомври Израел започва настъпление през Синайския полуостров. На следващия ден Великобритания и Франция поставят на Египет и Израел 24-часов ултиматум да изтеглят войските си на 10 мили от двете страни на канала и да приемат временното разполагане на британски и френски сили в зоната.

Египет отхвърля условията. Според представянето на британското и френското правителство интервенцията трябва да „гарантира сигурността на Суецкия канал и да възстанови мира в Близкия изток“. На практика военната операция е подготвена в тайни разговори между Великобритания, Франция и Израел край Севър, край Париж. Планът предвижда израелско настъпление, последвано от британско-френска намеса.

В първите часове на операцията са атакувани египетски военновъздушни бази в района на канала и делтата на Нил. Бомбардировките продължават и на 1 ноември. Според исторически документи англо-френската въздушна кампания е насочена към унищожаването на египетската авиация и подготовката на сухопътно настъпление.

Натискът спира настъплението

На 5 ноември британски парашутисти завземат летище край Ел Гамил, а френски десантчици се приземяват при Порт Фуад. На следващия ден британски и френски сили започват десант при Порт Саид и напредват към канала.

Операцията обаче е спряна под силен международен натиск. Съединените щати настояват за прекратяване на огъня, а Съветът за сигурност на ООН не успява да приеме решение заради ветото на Великобритания и Франция. Въпросът е прехвърлен към Общото събрание, което подкрепя прекратяване на огъня и създаването на първите мироопазващи сили на ООН.

Прекратяването на огъня влиза в сила в нощта на 6 срещу 7 ноември 1956 г. Британските, френските и израелските войски се изтеглят, а Суецкият канал остава под египетски контрол. Плаването по него е възстановено през април 1957 г.

Суецката криза се превръща в тежък политически удар за Лондон и Париж. Тя показва, че двете европейски сили вече не могат едностранно да налагат волята си в Близкия изток, а египетският президент Насър излиза от конфликта като символ на арабския национализъм.

Източници: theguardian.com, history.co.uk