Защо живачните термометри останаха в историята

Счупеният живачен термометър не оставя просто парчета стъкло. По пода могат да се разпръснат малки сребристи капки, които отделят невидими пари. Именно този риск, а не неточността на уреда, е основната причина живачните термометри постепенно да изчезнат от домовете, аптеките и болниците.

Живакът е токсичен за човешкото здраве. Световната здравна организация предупреждава, че той представлява особен риск за развитието на детето в утробата и в ранна възраст. „Живакът е токсичен за човешкото здраве и особено за развитието на детето в утробата и в ранна възраст“, посочва организацията. Излагането може да засегне нервната, храносмилателната и имунната система, както и белите дробове, бъбреците, кожата и очите.

Точен уред, но с опасна слабост

Класическият термометър работи просто: при нагряване живакът се разширява и се изкачва по тънката стъклена тръбичка, а при охлаждане се свива. Тази конструкция дълго време се приема за надеждна и лесна за използване. Проблемът се появява, когато стъклото се счупи.

Американската агенция за опазване на околната среда посочва, че при счупване или неправилно изхвърляне термометърът може да освободи живачни пари, опасни за хората и околната среда. Живакът не се разгражда като обикновен отпадък и може да попадне във въздуха, почвата и водата. В природата част от него се превръща в метилживак, който се натрупва в риби и морски продукти.

Забраните започнаха преди повече от 15 години

В Европейския съюз пускането на пазара на живачни термометри за измерване на телесната температура беше забранено от 3 април 2009 г. Ограничението обхвана и други измервателни уреди, предназначени за масовия потребител. От 10 април 2014 г. бяха въведени допълнителни ограничения за живачни измервателни устройства за промишлена и професионална употреба.

Следващата стъпка беше Конвенцията Минамата относно живака. Международното споразумение предвижда от 2020 г. поетапно прекратяване на производството, вноса и износа на неелектронни живачни термометри, с изключения за определени специализирани приложения. България е страна по конвенцията, чиято цел е да ограничи емисиите и изпускането на живак и да намали риска за здравето и околната среда.

Това не означава, че всеки стар термометър, който се намира в дома, автоматично е забранен за притежание или употреба. Забраните са насочени основно към производството, вноса, износа и продажбата. Още през 2009 г. Българската национална телевизия съобщи, че притежателите на такива уреди могат да продължат да ги използват, въпреки прекратяването на продажбата им.

Какво ги замени

На тяхно място в домовете и здравеопазването навлязоха електронните термометри, а в някои стъклени модели се използват алкохол или други безживачни течности. Световната здравна организация препоръчва алтернативите да бъдат безопасни, точни, достъпни и подходящи за конкретната употреба. Американската агенция за опазване на околната среда също посочва цифровите термометри като основна алтернатива на живачните.

Старият термометър обаче не трябва да се хвърля в общия контейнер. Живачните изделия се предават чрез система за опасни отпадъци, като конкретният ред зависи от общината. При счупване не бива да се използват прахосмукачка или метла, защото така капките могат да се разнесат и да се увеличи отделянето на пари. Районът трябва да се ограничи, а за указания следва да се потърси общинската служба, регионалната инспекция по околната среда или специализирана служба за опасни отпадъци.

Така живачният термометър остана точен инструмент от миналото, но вече не е приемливият избор за ежедневна употреба. Причината е проста: същото измерване може да бъде направено без метал, който при една пукнатина превръща малък домашен уред в опасен отпадък.

Източници: bntnews.bg, investor.bg