На около 2,5 милиона светлинни години от Земята астрономи са проследили как умиращ червен гигант поглъща своя по-малък звезден спътник. Събитието, обозначено като AT 2025abao и наречено Бао, е първото, при което учените наблюдават в детайли цялата последователност на подобно звездно сливане – преди, по време и след избухването.
По-голямата звезда е имала маса около седем пъти по-голяма от тази на Слънцето и радиус приблизително 350 пъти по-голям от слънчевия. Тя е била около 18 000 пъти по-ярка от Слънцето. Спътникът е имал маса около 70% от слънчевата.
Сближаването е продължило седем години
Системата започнала постепенно да увеличава яркостта си около 2018 г. Астрономите установили, че по-малката звезда е навлязла във външните слоеве на червения гигант. Съпротивлението на газа и праха я забавило и тя започнала да се спираловидно приближава към ядрото му.
Процесът е продължил около седем години и се е развил за по-малко от десет орбити. На 17 октомври 2025 г. системата е избухнала, като яркостта ѝ се е увеличила около сто пъти за по-малко от месец. По-голямата звезда е получила прякора Големият Бао, а спътникът - Малкият Бао.
„Звездните сливания са много трудни за наблюдение в реално време, защото не могат да бъдат предвидени лесно. Забелязахме, че през 2023 г. се случва нещо необичайно, и продължихме да наблюдаваме системата“, казва Вирадж Кара̀мбелкар, водещ автор на изследването и изследовател в Колумбийския университет.
„Джеймс Уеб“ показва какво е останало
Решаващите данни са получени на 24 декември 2025 г. с космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Наблюденията в инфрачервения диапазон са позволили на екипа да проследи праха около системата и да го сравни с компютърни модели.
Според анализа по-малката звезда е достигнала ядрото на червения гигант и се е сляла с него. При избухването са били изхвърлени около 0,1-0,2 слънчеви маси материя. Част от газа се е разширила над и под системата, докато по-стар прах е ограничил движението му в средната област.
Изследването, публикувано в списание Nature, разглежда явлението като пример за еволюция с обща обвивка. При този процес две звезди се оказват в общ слой от газ и прах, което постепенно стеснява орбитата им. Той е важен за разбирането на начина, по който се образуват компактни двойни системи, включително такива, които в бъдеще могат да бъдат източници на гравитационни вълни.
Астрономите очакват новите широкомащабни обзори на небето, включително тези на обсерваториите „Вера Рубин“ и „Нанси Грейс Роман“, да открият още подобни събития. Крайната съдба на остатъка от Бао също ще бъде проследявана, тъй като учените все още изследват как се развива системата след сливането.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА