Притча: Животът е като кафето, а не като чашата му

Група бивши състуденти. Минават години. Всеки един от тях се е реализирал успешно в своето професионално поприще. Млади, успешни, уверени. Един ден се събрали и решили да отидат на гости на свой бивш преподавател от университета. Говорили дълго. За безгрижните студентски години, за трънливия път към успеха, за сладкото гъделичкане под лъжичката, когато покоряваш своите професионални върхове. В един момент обаче разговорът се отклонил и продължил в посока на това, каква е цената, която всеки трябва да плати, за да достигне своите висоти. Заговорили за стреса в работата и живота. Изведнъж тези уверени хора започнали да мрънкат и да се оплакват.

Професорът не вземал участие в разговора до този момент. Само попитал своите гости дали искат кафе. Излязъл от стаята и след малко се върнал, като на табличката, която носел, имало огромна кана с кафе и много и най-различни чаши за кафе – стъклени, порцеланови, пластмасови, кристални, едните най-обикновени, други много красиво изрисувани и скъпи. Сложил ги на масата и учтиво поканил своите гости да си налеят по чаша кафе. След като всеки бил с чаша в ръка, професорът казал:

- Забелязахте ли, че всеки един от вас си избра скъпа порцеланова или кристална чаша и никой от вас не си избра обикновена, евтина чаша? Докато искате най-доброто за себе си, стресът и проблемите ще ви съпътстват на всяка крачка. Бъдете сигурни, че чашата няма да промени качеството на кафето. Разликата е в това, че някоя струва повече от друга, дори и да е направена от същия материал, а понякога дори скрива това, което се съдържа в нея, това което пием. За вас беше от значение да пиете кафе, но съзнателно си избрахте най-хубавите чаши. След това какво направихте? Започнахте завистливо да оглеждате чашите на хората около вас.

Сега помислете върху следното. Животът е като кафето, а работата, позицията в обществото са чашите. Това са просто предмети. Те съдържат живота, но те нито определят, нито променят качеството му.
Понякога отделяме твърде много време да наблюдаваме и да се наслаждаваме на чашата. Забравяме да се радваме на кафето, на живота. Бог прави кафето, а не чашите! Ние правим чашите, но забравяме да се наслаждаваме на кафето!

Не е вярно, че най-щастливите хора имат най-доброто.
Те създават най-доброто от това, което притежават.